Поход на Крум срещу Аварския хаганат (805)
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, категории, правопис. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Походът на Крум срещу Аварския Хаганат е успешна военна кампания, предприета от българския владетел хан Крум през 805 г.
Поход на Крум срещу Аварския Хаганат | |||
Българо-аварски войни | |||
Териториално разширение на България при управлението на кан Крум (803-814 г.) | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 805 г. | ||
Място | Трансилвания, Панония, Аварски хаганат | ||
Резултат | Решителна българска победа
| ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
|
През 805 г. Крум оглавява военна кампания срещу Аварския хаганат, завладявайки обширни територии на север от река Дунав. Българските войски завземат Трансилвания, превземат Белград и Срем, достигайки до река Тиса. След тази победа България става една от най големите сили на Централна и Югоизточна Европа. Новите териториални придобивки предоставят на България достъп до ценните рудници за каменна сол в Карпатите и сребърните залежи на Трансилвания. С победата на Крум над Аварския хаганат е свързана една легенда за Крумовото законодателство, за което се знае благодарение на лексикона „Свидас“.[1] Българският владетел събрал аварските пленници и съобразно техните отговори за причините поради които тяхната държава се разпаднала, създава система от законови норми, насочени срещу конкретни обществени проблеми.
Крум свикал всички българи и им заповядал:
Ако някой набеди някого, предварително да се не слуша, но вързан да се разпита. И ако се установи, че е набедил и лъгал, да бъде убит. Да не се допуска даване на храна на крадеца (разбойника). И ако някой се осмели да прави това, да се конфискува (имотът му). И на крадеца да се строшат пищялите (на краката). А всички лозя да се изкоренят. И на всеки просещ да се дава не безразборно, а според нуждите му, за да не би пак същият да проси. Който пък не прави това, да се конфискува (имотът му)…[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Асенов, Веселин. Крум – владетелят, от когото Първата българска държава се нуждаеше // Българска история.