Направо към съдържанието

Поход на Крум срещу Аварския хаганат (805)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Походът на Крум срещу Аварския Хаганат е успешна военна кампания, предприета от българския владетел хан Крум през 805 г.

Поход на Крум срещу Аварския Хаганат
Българо-аварски войни
Териториално разширение на България при управлението на кан Крум (803-814 г.)
Информация
Период805 г.
МястоТрансилвания, Панония, Аварски хаганат
РезултатРешителна българска победа
Страни в конфликта
Първа българска държаваАварски хаганат
Командири и лидери
КрумНеизвестно
Сили
Българска средновековна войсканеизвестно
Жертви и загуби
неизвестнонеизвестно

През 805 г. Крум оглавява военна кампания срещу Аварския хаганат, завладявайки обширни територии на север от река Дунав. Българските войски завземат Трансилвания, превземат Белград и Срем, достигайки до река Тиса. След тази победа България става една от най големите сили на Централна и Югоизточна Европа. Новите териториални придобивки предоставят на България достъп до ценните рудници за каменна сол в Карпатите и сребърните залежи на Трансилвания. С победата на Крум над Аварския хаганат е свързана една легенда за Крумовото законодателство, за което се знае благодарение на лексикона „Свидас“.[1] Българският владетел събрал аварските пленници и съобразно техните отговори за причините поради които тяхната държава се разпаднала, създава система от законови норми, насочени срещу конкретни обществени проблеми.

Крум свикал всички българи и им заповядал:

Ако някой набеди някого, предварително да се не слуша, но вързан да се разпита. И ако се установи, че е набедил и лъгал, да бъде убит. Да не се допуска даване на храна на крадеца (разбойника). И ако някой се осмели да прави това, да се конфискува (имотът му). И на крадеца да се строшат пищялите (на краката). А всички лозя да се изкоренят. И на всеки просещ да се дава не безразборно, а според нуждите му, за да не би пак същият да проси. Който пък не прави това, да се конфискува (имотът му)…[1]