Посевна врана

	Посевна врана
	Corvus frugilegus frugilegus
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
клон:	Целурозаври (Coelurosauria)
клон:	Neocoelurosauria
клон:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:	Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:	Вранови (Corvidae)
род:	Врани (Corvus)
вид:	Посевна врана (C. frugilegus)
	Научно наименование
	Corvus frugilegus Linnaeus, 1758
	Разпространение
	Посевна врана в Общомедия
	[ редактиране ]

Посевната врана (Corvus frugilegus), позната също като полска врана,^[2] е сравнително едра птица от семейство Вранови, разред Врабчоподобни, срещаща се и в България.

Физическа характеристика

Дължината на тялото – 45-47 см.
Размаха на крилете — около 90-99 см.
Тегло — около 450 гр.
Полов диморфизъм – няма.
Оперение — чисто черно леко блестящо, краката и човката са черни, след втората година около основата на човката перата падат и остава гола кожа с белезникав цвят.
Полет — Лети с ритмични силни махове на крилете.

По размери е сходна или малко по-дребна от сивата врана, а също и човката ѝ е малко по-тънка.

Разпространение и биотоп

Среща се в цяла Европа (включително България, в дунавската равнина най-вече), пояса на умерения климат в Азия, чак до най-източните брегове. В южната част на зоните с умерен климат води уседнал начин на живот, в северните части обикновено само гнезди и при застудяване мигрира на юг, а също и в тропичния пояс рядко гнезди и най-често е само гост докато трае зимата в гнездовия ѝ ареал. Обитава открити местности с редки групички високи дървета, по които нощува и гнезди почти винаги на ята, които могат да варират от няколко до няколко хиляди птици. Често срещана е в райони с обширни земеделски площи.

В Нова Зеландия е пренесен от човека вид и се смята, че представлява заплаха за местната фауна.

Начин на живот и хранене

Храни се предимно с насекоми, безгръбначни, дребни гризачи и понякога гущери, земноводни и др. Съществена част от менюто ѝ заема и храната от растителен произход, различни плодове, зеленчуци и семена. Няма регистрирани случаи да ограбва гнезда на други видове. Ходи добре и храната си търси предимно по земята, като предпочита открити местности с добра видимост, което я предпазва от изненади и неочаквани нападения на хищници. Понякога става жертва на някои от по-едрите грабливи птици, като ястреба кокошкар или бухала, но това се счита по-скоро за изключение, защото ятото осигурява сравнително добра защита на отделната птица и се вдига заедно с крясъци срещу нападателя. Често се заселва в близост до човешки поселения, като често нощува и гнезди по високи дървета в центъра на поселението. Колониите и ятата ѝ са обикновено доста шумни, което често смущава хората и те се опитват да ги гонят. Обикновено ятото нощува заедно и при разсветляване се отправя дружно и с крясъци в търсене на храна, обикновено до 20 км разстояние.

Тъй като се храни с различни видове насекоми, които са вредители по посевите, се счита за полезен вид за селското стопанство.^[2]

Размножаване

Моногамни птици, двойките обикновено се запазват за цял живот.
Гнездо — гнезди на колонии, които могат да достигнат от двайсетина до хиляди двойки. Колониите винаги се намират в близост до водни басейни или реки. Гнездата обикновено се намират на голяма височина, в короните на дървета, трудни за изкачване от хищниците, като тополата например, разположени на разстояние от по няколко метра едно от друго. Самото гнездо е изплетено от клонки, които чупи от дърветата и е сравнително плоско. Понякога образува смесени колонии с други видове или сред колонията се настаняват отделни двойки. Обикновено това са чапли, свраки, други вранови птици, корморани, соколи и др. Когато колонията напусне гнездата, често те се използват от други видове, гнездящи по-късно.
Яйца – 3-5 бр., с размери 40x29 мм.
Мътене — започва в края на април и трае 16-18 дни. Извършва се от женската, мъжкия обикновено почива до нея. Мътенето започва веднага след снасянето на първото яйце и като следствие малките в гнездото са на различна възраст.
Отглеждане на малките — малките напускат гнездото на около 1-месечна възраст. Докато трае мътенето и отглеждането на малките, мъжкия носи храна на женската и на малките в гушата си. Към края на този период женската също започва да излиза от гнездото и да носи храна на малките.
Отглежда едно люпило годишно.

Допълнителни сведения

Както всички представители на род Врани се отличава с висока интелигентност и сложно социално поведение, живее десетки години, което ѝ позволява да трупа опит и да го предава на себеподобните си. Поради неоправданото преследване в миналото числеността на популацията на територията на България е значително намаляла и е практически изчезнала в много от централните и южни райони на страната, поради това е включена в листата на защитените видове на територията на България.

Източници

↑ Corvus frugilegus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
↑ ^а ^б Боев, Николай. Нашите полезни птици. София, Наука и изкуство, 1958. с. 27 – 28.

Външни препратки

[1] Corvus frugilegus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

[:0-2] а ^б Боев, Николай. Нашите полезни птици. София, Наука и изкуство, 1958. с. 27 – 28.

[1]

[2]