Света Богородица Портенска

„Света Богородица Портенска“ Πόρτα Παναγία
Местоположение в Пили39.459928, 21.609841
Вид на храма	православна църква
Страна	Гърция
Населено място	Пили
Посветен на	Богородица
Вероизповедание	Църква на Гърция
Епархия	Трикийска и Стагийска
Изграждане	1283 г.
Статут	паметник на културата и изкуството
Състояние	запазена
„Света Богородица Портенска“ в Общомедия

„Успение Богородично“ или „Света Богородица Портенска“ (на гръцки: Πόρτα Παναγία,) е византийска църква от втората половина на 13 век край село Пили, Трикалско, Гърция.

Местоположение

Църквата се намира на северния бряг на река Портайкос, десен приток на Пеней, край руините на старо селище с името Мегали Порта (Μεγάλη Πόρτα или Μεγάλαι Πύλαι), което е разрушено от османците през 1822 г. Днешното село Пили, със старо име Порта, се намира наблизо, а от другата страна на клисурата, по-точно на „Портата“, е манастира Свети Висарион (Пили).

Мястото е ключово и стратегическо за контрола на комуникациите между историческа Тесалия и Амбракия, т.е. между Лариса/Трикала и Арта/Превеза. С оглед на местоположението, владението и юрисдикцията над православния манастирски комплекс било от ключово значение за обосновката и на териториалните претенции върху Тесалия и Епир. В Стаги се намирала най-южната тесалийска епархия на Охридската архиепископия, а вероятно във Вулгарели - южноепирската. От друга страна, керванският път между гръцката Лариса и гръко-епирската Арта преминавал през Великата Порта, отъждествявана култово и семантично със Света Богородица. На мястото се пресичали и засичали на кръст комуникациите в Османска Тесалия между санджакския център Трикала с Аграфа, от север на юг, и Арта-Волос - от запад на изток. По тази причина и етимологията - Порта. Северноразположения пиндски кервански проход бил още от античността и средновековието при Мецово, а южния - при Карпениси.

История

Църквата първоначално е католикон на ставропигиалния манастир „Света Богородица Непобедима“ (Παναγία Ακαταμάχητος), издигнат през 1283 г. от севастократор Йоан I Дука. На мястото на средновековната църква е имало древен храм, части от който са оцелели зазидани в нея, извън нартекса.

Православният манастир около църквата притежавал обширни владения в региона на Пили (или на български във Винения район), потвърдени от византийските императори Андроник II Палеолог и неговия внук Андроник III Палеолог. Манастирът имал метох посветен на Свети Атанасий във Фанари.

Архитектура и интериор

Църквата е трикорабна базилика с трансепт. Страничните крила са значително по-ниски и са отделени от централната пътека от колони, образуващи шест арки. На изток църквата разполага с три тристранни апсиди. Стените на църквата с височина 2 m са изградени от големи варовикови дялани камъни, някои от които са наредени във формата на кръстове, а останалата ѝ част е зидана типично византийски с квадратни камъни с тухли около тях. Външните стени са с керамични декорации под формата на назъбени ленти, меандри, кръстове и други фигури. Прозорците са двойни или тройни крила с керамични декорации. Нартексът е добавен в края на 14 век и е кръсто-куполен тип, с четири малки ъглови ниши.

Екстериорът на църквата много се доближава до известния моравски стил.

Църквата е основно изградена с използвани строителни материали. Гробът на Йоан I Дука е пред южната стена на църквата, и е красен от композицията на ангел седнал на трона на Богородица. Иконописът е унищожена при пожар през 1855 г.