Портал:Руска империя/Административно деление
.jpg)
През 1708 г., в съответствие с указа на Петър I се създават първите 8 губернии: Азовска, Архангелогородска, Ингерманландска (от 1710 г. – Санктпетербургска), Казанска, Киевска, Московска, Сибирска и Смоленска. След реформата на местното управление през 1719 г. губерниите са разделени на провинции, а провинциите на уезди или дистрикти (които престават да съществуват след премахването на провинциите по-късно). Администрацията на губернията се състои от редица чиновници, които са подчинени на губернатора – през 18 – 19 век те отговарят за събирането на данъци, съдебни спорове, събиране на войска, осигуряване на храна и фураж за войските, разположени в губернията, и др.
След губернаторската реформа на Екатерина II броят на губерниите рязко се увеличава (два пъти в сравнение с техния брой преди реформата), а числеността на населението в тях намалява (средно 300-400 хил. души живеят в губерния по това време). В хода на реформата всички губернии (с изключение на Московска, Санктпетербургска и Коливанска) започват да се наричат наместничества (по-късно Павел I връща предишното наименование – губернии). До ноември 1796 г. империята е разделена на 46 губернаторства, 3 губернии, Таврическа област и Земя на донските казаци.
Към 1914 г. Руската империя се състои от 101 административно-териториални единици: 78 губернии, 21 области и 2 окръга (Сухумски и Закаталски). В същото време редица градове и територии са градоначалства (Санкт Петербург, Москва, Севастопол, Керч-Еникале, Одеса, Николаев, Ростов на Дон и Баку).
Съществуват и генерал-губернаторства, които по правило включват няколко губернии или области (към 1914 г. съществуват Московско, Варшавско, Киевско, Степное, Туркестанско, Иркутско и Приамурско генерал-губернаторство, като руски генерал-губернатор е назначен във Финландия) и Кавказко наместничество (което включва губернии, области и два окръга в Северен Кавказ и Закавказието).