Полихрон Нейчев
| Полихрон Нейчев | |
| български общественик | |
 | |
| Роден |
6 декември 1868 г.
|
|---|---|
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | История |
| Полихрон Нейчев в Общомедия | |
Полихрон Н. Нейчев е български общественик, историк, учител, член на Върховния македонски комитет.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Полихрон Нейчев е роден в 1868 година в Лозенград, днес Къркларели, Турция. В 1893 година завършва история във Висшето училище в София и работи като учител в Първа мъжка гимназия от 1894 до 1899 година. На IV македонски конгрес през юли 1897 година е избран за резервен член на Върховния комитет.[1] Нейчев е подпредседател и председател на Изпълнителния комитет на Македоно-одринските братства в България. През юли 1898 година е делегат от варненското дружество на Петия македонски конгрес на Македонската организация.[2] В 1909 година дарява пари на читалището в родния си Лозенград.
Активен деец на Народната партия и от 1907 година издава нейния вестник „Мир“.[3] Автор е на учебник „Българска история за средните училища“ (1899), който претърпява няколко издания.[4] През 1912-1913 година е председател на Изпълнителния комитет на Македоно-одринските братства.[5] През Първата световна война деловодител в Тилово управление. За бойни отличия и заслуги през войната е награден с орден „Свети Александър“.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Елдъров, Светлозар. Организации, идеологии и програми на македоно-одринското движение в България (1895 - 1899), в: „Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903)“, Иврай, София, 2003, стр. 80.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 126.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 207.
- ↑ Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?. София, Авангард Прима, 2010. ISBN 9543236313. с. 55. Посетен на 26 октомври 2013 г.
- ↑ Дървингов, Петър. История на Македоно-одринското опълчение, Том II, София, 1925, стр. 718.
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 5, а.е. 478, л. 295-297
