Направо към съдържанието

Полет 61 на „Ол Нипон Еъруейс“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Полет 61 на „Ол Нипон Еъруейс“
Самолетът, който участва в опита за отвличане.
Кратки данни
Дата23 юли 1999 г.
МястоВъздушно пространство над Япония
ПричинаОпит за отвличане от пътник с психично разстройство
Самолет типБоинг 747-481D
АвиокомпанияОл Нипон Еъруейс
Кодово имеJA8966
МаршрутТокио – Читозе
Пътници503 (вкл. похитителя)
Екипаж14
Загинали1 (капитанът)
Оцелели516

Полет 61 на „Ол Нипон Еъруейс“ е вътрешен пътнически полет от летище „Токио-Ханеда“, Токио, до летище „Ню Читосе“, Читосе, Хокайдо, Япония, управляван от „Ол Нипон Еъруейс“.[1] На 23 юли 1999 г. на борда на самолетаБоинг 747-481D“, който изпълнява полета, възниква ситуация,[2] в която пътник на име Юджи Нишизава използва кухненски нож, за да принуди стюардеса да му позволи достъп до пилотската кабина.[3] Там той изгонва първия офицер, докато капитанът информира контрола на въздушното движение за отвличането. Малко след това похитителят намушква капитана в гърдите и поема управлението на самолета, като се спуска до надморска височина от 300 метра.[1]

Членовете на екипажа успяват да усмирят нападателя и пилот на компанията, който не е на работа в този момент, поема управлението на машината, а вторият пилот информира ръководителите на полети, че капитанът е намушкан. Самолетът каца аварийно на летище „Токио-Ханеда“ и Юджи Нишизава веднага е арестуван, а лекар потвърждава смъртта на капитан Наоюки Нагашима.[1] Установено е, че похитителят открива пропуск в сигурността на летищата и изпраща писмо до Министерството на транспорта, „Ол Нипон Еъруейс“, други агенции и големи вестници. Въпреки че получава обаждане от летищните власти, не са предприети по-нататъшни действия.[4]

Юджи Нишизава твърди, че иска да отвлече самолета, защото планира да лети с него под „Моста на дъгата“ в Токио,[5] но медицински преглед показва, че той има синдром на Аспергер.[6] След инцидента японското министерство на транспорта нарежда по-стриктни проверки на ръчния багаж, преди да се качи на всеки самолет.[4] През 2005 г. нападателят е признат за виновен, но с умствено заболяване и заради това можел да отговаря само за част от действията си. Дни по-късно е осъден на доживотен затвор.[7] Семейството на капитана съди японската държава, авиокомпанията и семейството на убиеца и постига споразумение с неразкрити условия.[8]

  1. а б в Friday 23 July 1999 // aviation-safety.net. Посетен на 2025-01-22. (на английски)
  2. World: Asia-Pacific Japanese hijacker kills pilot // news.bbc.co.uk, 1999-07-23. Посетен на 2025-01-22. (на английски)
  3. Terror In The Tokyo Skies // newsweek.com, 1999-08-01. Посетен на 2025-01-22. (на английски)
  4. а б Jeziorski, Andrzej. ANA hijack triggers security crackdown in Japan // flightglobal.com, 1999-08-04. Посетен на 2025-01-22. (на английски)
  5. Watts, Jonathan. Flight simulator fan kills pilot to take over airliner // theguardian.com, 1999-07-24. Посетен на 2025-01-22. (на английски)
  6. LEAD: Life term demanded for man who hijacked ANA plane in 1999 // ssristories.org. Архивиран от оригинала на 2014-08-10. Посетен на 2025-01-22. (на английски)
  7. Man gets life for ANA hijacking, killing pilot // japantimes.co.jp, 2005-03-24. Архивиран от оригинала на 2009-04-30. Посетен на 2025-01-22. (на английски)
  8. Family of pilot killed in ANA hijacking reaches settlement in damages suit // mdn.mainichi.jp. Архивиран от оригинала на 2007-12-21. Посетен на 2025-01-22. (на английски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата All Nippon Airways Flight 61 в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​