Пожарево (Софийска област)
- За другото българско село вижте Пожарево (Област Силистра).
Пожарево | |
Изглед към Пожарево от пътя от към Гурмазово | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 399 души[1] (15 март 2024 г.) 26,3 души/km² |
Землище | 15,16 km² |
Надм. височина | 666 m |
Пощ. код | 2229 |
Тел. код | 07178 |
МПС код | СО |
ЕКАТТЕ | 57100 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | София |
Община – кмет | Божурище Георги Димов (Движение „Гергьовден“; 2015) |
Кметство – кмет | Боряна Кантарджиева |
Пожарево в Общомедия |
Пожарево е село в Западна България. То се намира в община Божурище, Софийска област.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено между върховете Голяма могила и Добър мъж – по протежението на дере, в дъното на което тече Пожаревска река, на 750 м надморска височина и на 20 km северозападно от столицата София. Има гледка към Витоша и Люлин. Изграден е микроязовир в източния край на селото.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първоначално село Пожарево се е намирало на около един километър на изток от сегашното си местоположение, по-близо до днешния град Божурище в местността „Мало поле“ и се е наричало Малюрово. Рекичката, която минава и днес покрай това място, се нарича Пожаревска река. Местна легенда свързва сегашното име на селото с турското нашествие по тези земи Според нея, турците запалили всички къщи в селото и избили голяма част от жителите му. Оцелелите след погрома възстановяват селото на сегашното му място под името Пожарево.
През 1836 година селото пострадва тежко от разразилата се в страната чумна епидемия. От 380 жители остават само около 50, от няколко рода. След това в селото се настаняват и заселници от други села, чиито потомци го населяват и днес.
Югозападно от селото, в местността „Градище“, е имало крепост, която е служела за охранителен пост и междинна станция по пътя, водещ от Драгоман към Перник. Тази крепост първоначално е била българско владение, но впоследствие е завладяна от турците.
Според преданията в Пожарево дълго време е живял турчин – земевладелец, който преди да се изсели в Цариград, продал имотите си, а мерата, намираща се около местността „Ридо“, подарил на жителите на Пожарево.
Основният поминък на жителите на селото е било земеделието и скотовъдството, изразени предимно в отглеждане на пшеница и овце.
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Църквата в Пожарево „Свети Николай“ е построена през 1910 година, с общите усилия на пожаревци, които са носели камъни с каруците си, от съседните села. Иконите и проекта за иконостаса в нея са дело на художника Август Розентал – полски благородник, живял и творил в България и убит като доброволец от Българската армия в Балканската война. По същото време (1909 г.-1912 г.) Розентал е участвал в изписването и изрисуването на храм-паметника „Свети Александър Невски“. Негово дело са и иконите в църквите на Батак, Пещера, село Звъничево и Кремиковския манастир.[2]
На 22 май Пожаревската църква отбелязва храмовия си празник.
Иконостасът на храма „Свети Николай“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[3]
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Народно читалище „Васил Левски 2012“ – за краткото си съществуване се превърна в социално средище за населението на селото. Читалището е пример за това как едно културно и социално средище, което е било заличено, сега се възражда след много усилия от страна на населението на селото.
След направения ремонт читалището разполага с достатъчно площ. Дейностите, които развива, са:
- танцова фолклорна школа „Огин“
- школа за приложни изкуства
- кръжок по шев и кройка на традиционни български костюми
- кръжок за организиране разнообразни занимания за деца – излети, походи, гимнастика и опознаване на родния край;
- кръжок „Пътят на хляба и обредните гозби"
- курс за изучаване на английски език
- кръжок за събиране на данни, материали и очерци за историята на село Пожарево с цел създаване на книга „Пожарево вчера, днес и утре“
- театрална школа за представяне на тематични постановки по повод различните празници и събития, организирани от читалището;
- клубове по интереси /младежки клуб, дамски клуб, пенсионерски клуб/ [4]
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Всяка година на 24 май се провежда селски събор.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Свещеник Михаил Попов – Михаил Попов е участвал в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и има два ордена за храброст. Завършил е Бачковското свещеническо училище. Ръкоположен е за свещеник на 11 юни 1921 г., а първата му енория е в с. Братушково, близо до Сливница. В дните след 9 септември 1944 г. отец Милош е обявен за английски шпионин и заедно с кмета Гълъб Виденов и млекаря Евтим Велков (обвинен в шпионаж, защото продавал мляко на германците) е задържан за „справка“ и е един от многото „безследно изчезнали“ свещеници през този тъмен период, убити по недоказани обвинения, без съд и присъда.
Със свои решения в периода 1993 – 1996 г. Регионална комисия за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица е признала права на следните пострадали през периода лица: Михаил Попов, Евтимий Денков, Гълъб Николов, Цветан Паунов, Живка Недялкова и Димитър Недялков.
- Иван Пожаревски (1896 – ?), български офицер, полковник
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Село Пожарево // Община Божурище. Посетен на 16 октомври 2021 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.
- ↑ Народно читалище „Васил Левски“
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|