Поетическа волност
Поетическа волност означава отклонение от известно езиково или правописно правило, което се налага с цел спазване на ритъма или римата в поетична творба.[1] Поетическата волност може да се изразява и с отклонения в пунктуацията, например има поети, които не употребяват препинателни знаци или главни букви – на правилните места, или изобщо.
Примери
[редактиране | редактиране на кода]Вид отклонение | Поетичен пример |
---|---|
Изпускане на гласна буква (евентуална замяна с апостроф или съгласна) с цел намаляване на броя срички в стиха и запазване на ритъма |
Линее нашто поколенье
Аз чувствам чрез него буйний пулс |
Добавяне на гласна буква с цел увеличаване на броя срички в стиха и запазване на ритъма |
Аз чувствам чрез него буйний пулс |
Пренасяне на нов ред (стих) на сричка от последната дума от предидущия стих, което е неестествено за стихотворната реч, но е оправдано за нуждите на римата |
Ромолят предвечни — |
Употреба на главна буква в съществително нарицателно. |
За него – Живота — |
Отклонения в пунктуацията |
желанието ти да бъдеш с мен |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Георгиев, Л., Ницолов, Л., Джамбазки, Х., Спасов, С. Речник на литературните термини. Изд. „Народна просвета“, София, 1963, стр. 335