Плужна
| Плужна | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България (Област Велико Търново) |
| Част от | Предбалкан |
| Най-висок връх | Плужна |
| Надм. височина | 447,4 m |
| Подробна карта | |
 | |
Плужна (или Плужненско плато) е плато във външната структурна ивица на Средния Предбалкан, Велико Търново, разположено между долините на река Росица и десният ѝ приток Негованка, западно продължение на Търновските височини.[1]
Платото Плужна се издига между долините на реките Росица на запад и северозапад, която го отделя от Деветашкото плато и Негованка (десен приток на Росица) на изток, която го отделя от Търновските височини. На юг в района на село Горско Калугерово чрез ниска седловина се свързва с Крушевския рид на Севлиевските височини. По северното му подножие преминава условната граница между Предбалкана и Дунавската равнина.[1]
Дължината на платото от запад на изток е 11 – 12 км, а ширината му – 7 – 8 км. Най-високата точка е връх Плужна (447,4 м), разположен в южната му част. Средната надморска височина е 300 – 400 м и билото му е наклонено на север. На запад, северозапад и изток склоновете му се спускат стръмно към съседните речни долини. Изградено е от долнокредни варовици и пясъчници, остатък от северното бедро на Търновската антиклинала. В южната част и по склоновете са запазени редки благуново-церови гори, а големи площи са заети от обработваеми земи.[1]
Във вътрешността на платото е разположено село Вишовград, а по склонове му – Бяла река, Горско Калугерово, Емен и Красно градище.[1]
От юг на север, през средата на платото, на протежение от 12 км преминава участък от третокласен път № 405 от Държавната пътна мрежа Добромирка – Павликени – Свищов.[1]
Преди и след село Емен река Негованка образува два красиви каньона между платото Плужна на запад и Търновските височини на изток.[1]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-27. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 376 – 377.