Направо към съдържанието

Плейоне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Плейоне
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Едносемеделни (monocots)
разред:Зайчесянкоцветни (Asparagales)
семейство:Орхидеи (Orchidaceae)
триб:Arethuseae
подтриб:Coelogyninae
род:Плейоне (Pleione)
Научно наименование
D.Don, 1825
Плейоне в Общомедия
[ редактиране ]

Плейоне (Pleione) е род многогодишни наземни и епифитни растения от семейство Орхидеи.

Те цъфтят с големи и атрактивни цветове, доста надхвърлящи средния размер на цъфтеж за такъв тип миниатюрни растения. За разлика от повечето орхидеи с псевдобулби, плейонето притежава едногодишни псевдобулби.

Представляват симподиални, земни орхидеи. Цветовете на плейонетата си приличат. Най-атрактивният елемент от формата на цвета е устната и често по нея се идентифицират различните им видове.

Различават се основно по броя на листата и формата и цвета на псевдобулбите. Пролетноцъфтящите видове (напр. P. formosana) имат само по 1 листо, докато есенноцъфтящите (като например P. praecox и P. scopulorum) имат по 2 листа. Малките псевдобулби са с яйцевидна до конусообразна форма и цветът им може да варира от зелен до червеникаво-кафяв.

Обвивката на новия растеж може да варира от зелен до червеникав. Понякога са издути (P. maculata). Листата понякога достигат и до 25 см дължина, израстват от върха на новата псевдобулба и имат остър връх. Цветоносът обикновено цъфти с 1 или 2 цвята и излиза от върха на новия растеж. Това става или веднага щом започне новият растеж през пролетта (P. formosana) или когато листата покафенеят през есента (P. praecox). Цветовете са с размер около 7.5 cm и варират в гамата на лилаво-розовото, макар че има и бели и жълти видове.

Разпространение и култивация

[редактиране | редактиране на кода]

В природни условия се среща в Тайван, Китай и Непал, части от Тайланд, Мианмар, Лаос и Виетнам. Много популярни са като стайни растения в Англия, Западна Европа и Америка. Известни са множество хибриди. Имената им могат да се проверят в сайта на Кралската ботаническа градина, Лондон - Royal Botanic Garden Kew-London.

Тези растения са сравнително лесни са за отглеждане и методите за отглеждане на отделните видове си приличат. Отглеждат се в култивация - в оранжерии или в дворове, тъй като са терестрийни (средата за отглеждането им е пръст).

Родът за първи път е описан от Дейвид Дон през 1825 г. въз основа на представители на Pleione praecox и Pleione humilis, макар че и двата вида плейонета не са най-типичните представители на този род. Същите цветя дотогава са били определяни като Epidendrum на Смит. По-късно, плейонетата са класифицирани от Линдли към Celogine и през 1903 г. Ролф възкресява името Плейоне. Дон кръщава този род на океанидата Плейона, майката на Плеядите в древногръцката митология.

Броят на описваните видове и естествени хибриди варира в значителна степен при различните публикации.

Естествени хибриди

[редактиране | редактиране на кода]
  • Pleione × barbarae (P. bulbocodioides × P. grandiflora) (China – SE. Yunnan to N. Vietnam).
  • Pleione × christianii (P. yunnanensis × P. forrestii) (China – W. Yunnan).
  • Pleione × confusa (P. albiflora × P. forrestii) (China – W. Yunnan).
  • Pleione × kohlsii (P. aurita × P. forrestii) (China – W. Yunnan).
  • Pleione × lagenaria (P. maculata × P. praecox).(Assam to China – W. Yunnan).
  • Pleione × taliensis (P. bulbocodioides × P. yunnanensis) (China – W. Yunnan).


http://www.pleione.info/ - The Pleione Website

https://wcsp.science.kew.org/namedetail.do?name_id=158995 Архив на оригинала от 2022-01-27 в Wayback Machine. - World Cheklist of Selected Plant Fanilies