Планински бряст
Планински бряст | ||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
Недостатъчно данни[1] | ||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Huds., 1762 | ||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
Планински бряст в Общомедия | ||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Планинският бряст (Ulmus glabra) е листопадно дърво от семейство Брястови. Естествено разпространен е в умерените ширини на Европа до Урал, Кавказ и Северен Иран на югоизток. Среща се в почти всички флористични райони на България (с изключение на Пирин и Славянка), край реки и потоци в предпланинския и долния планински пояс между 500 и 1500 м надморска височина.[2]
Описание и характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Брястът е висок до 40 м; кората му е тъмносива, сравнително гладка при младите и надлъжно напукана при възрастните дървета.
Младите клонки са зигзагообразни, гъсто овласени и дебели; пъпките му са заоблени, тъмнокафяви, с размери около 8 мм.
Листата му, разположени на къси дръжчици последователно върху клоните, са с дължина до 18 см,[3] и имат елипсовидна до обратно-яйцевидна форма със слабо асиметрична основа и един или няколко източени върха. Покрити са от твърди власинки, заради които горната повърхност се усеща грапава при допир.
Цъфтежът е преди разлистване. Плодът е тъмно орехче в средата на елипсовидна крилатка, леко врязана при върха.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Листа
-
Цвят
-
Плод
-
Кора
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Цавков, Евгени, Димова, Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. България, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. 142.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ulmus glabra (Huds., 1762). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Асьов Б., Петрова А., Димитров Д., Василев Р., Конспект на висшата флора на България (Четвърто допълнено и преработено издание), Българска Фондация Биоразнообразие, София, 2012, стр. 428, ISBN 978-954-9959-58-1
- ↑ Caudullo, G., de Rigo, D., 2016. Ulmus – elms in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e01bd40+, ISBN 978-92-79-52833-0