Планински божур
| Планински божур | ||||||||||||||||
 Планински божур от Витоша | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||
| Планински божур в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Планински божур или Витошко лале (на латински: Trollius europaeus) е многогодишно тревисто растение от семейство лютикови (Ranunculaceae).[1] Родовото название Trollius на латински означава овален. То е дадено на растението заради кълбовидните му кичести цветове.
Съществува мнение че названието „витошко лале“, което често се употребява за този вид, е неподходящо и неправилно.[2]
Разпространение и местообитание
[редактиране | редактиране на кода]_(6425001519).jpg)
Планинският божур расте по влажни поляни, торфища и край потоци, в алпийския и субалпийския пояс. Среща се в Европа (до 71° с. ш.), Кавказ, Сибир и Северна Америка.[1]
В България е включен в списъка на застрашените растения. Среща се в Западна и Средна Стара планина, Витоша, Осоговска планина, Пирин, Рила, Западни Родопи.[1]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Неговите стройни, високи до един метър стъбла са неразклонени облистени по цялата си дължина. Най-долните листа са с дръжка, а горните са почти приседнали. Петурите са дланевидно разсечени на 3 – 7 клиновидно стеснени дяла, с дълбоко напилен ръб. Стъблата завършват с 1 – 2 златистожълти цвята, кичести като градинските божури.[2]
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]Цъфти от юни до август. Размножаването е със семена, плодоноси август – септември.[1]
Други
[редактиране | редактиране на кода]На витошкото лале са наречени улици в кварталите „Гърдова глава“ и „Резиденция Бояна“ (Карта) и в квартал „Симеоново“ (Карта) в София.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г ПЛАНИНСКИ БОЖУР, ВИТОШКО ЛАЛЕ TROLLIUS EUROPAEUS // Червена книга. Архивиран от оригинала на 2020-03-29.
- ↑ а б ПЛАНИНСКИ БОЖУР, ВИТОШКО ЛАЛЕ