Пламен Панчев
| Пламен Панчев | |
 | |
| Роден | 31 август 1948 г. |
|---|---|
| Професия | баскетболист, поет |
| Националност |  България |
| Активен период | 1987 - |
| Жанр | поезия |
| Съпруга | Бонка Коцева |
| Деца | Станила |
Пламен Панчев Коцев е български поет, баскетболист и треньор по баскетбол.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Пламен Панчев Коцев е роден на 31 август 1948 г. в Разград. Завършил е ВИХВП – Пловдив, инженер-технолог, а по-късно Националната спортна академия. Баскетболист, играл за „Академик“ Пловдив, „Ямбол“ и „Лудогорец“. Треньор на мъжкия отбор на „Лудогорец“. Бивш треньор на националния юношески отбор. Майстор на спорта. Живее и твори в Разград. [1]
Автор е на десет стихосбирки: „Връхна нота“ (1987), „Все по-далеч от думата надежда“ (1994), „Тревожен хляб“ (1996), „Спиралата на спомена“ (1998), „Целувай ме, змия великолепна“ (2002) „Добро утро на залеза“ (2008), „Среднощен реверанс“ (2014) „Сърдечен дрибъл“ (2018), "Еротика" (2020) и "Додето дишаш, докъдето спреш" (2023).
Превеждан на руски, английски, испански, сръбски, хърватски, турски, гръцки. Член на Съюза на българските писатели и на Славянска академия.
Признание и награди
[редактиране | редактиране на кода]Носител е на български и международни литературни отличия, между които награда от националния конкурс за поезия на името на Пенчо Славейков, в София (2011)[2], Специална награда от конкурса „Биньо Иванов“ (2013)[3], Голямата награда от литературния конкурс „В полите на Витоша“ (2013)[4] в София, златен медал „Михаил Лермонтов“ на Московската писателска организация (2014)[5], награда от национален конкурс за поезия „Николай Лилиев“ (Стара Загора, 2015)[6], удостоен от Управителния съвет на Съюза на българските писатели с почетна грамота и знак „Златен Пегас“ за високи постижения в областта на културата (2015)[7], награда от националния конкурс „Христо Фотев“ (Бургас 2016)[8], [9], [10]. Национална награда за поезия „Иван Нивянин“ за цялостно творчество 2018. Награда на СБП „Георги Братанов“ 2019 София. Голямата награда от националния литературен конкурс „Никола Й. Вапцаров“ Варна 2019.
Община Разград удостоява Пламен Панчев със званието „Почетен гражданин на град Разград“ за неговото поетично творчество и неговите постижения в областта на спорта (2016)[11].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Поетът спортист Пламен Панчев на 65 г.: Пенсията у нас автоматично те прави аутсайдер“, интервю на Петя Иванова, blitz.bg, 15 юли 2013 г.
- ↑ „Пламен Панчев – с втора награда от национален конкурс“ Архив на оригинала от 2016-04-07 в Wayback Machine., ekip7.bg, 27 април 2011 г.
- ↑ „Седми Национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“, електронно списание „Литературен свят“.
- ↑ „Резултати от Националния конкурс за поезия „В полите на Витоша“ Архив на оригинала от 2016-04-06 в Wayback Machine., сайт на Столична община, 10 юни 2013 г.
- ↑ Анжела Димчева, „Славянска прегръдка“ – Варна, 2014: Видни поети от славянския свят в България“, електронен бюлетин „Културни новини“, 31 май 2014 г.
- ↑ Кристина Божанова, „Резултати от Втори национален конкурс „Николай Лилиев“, електронен бюлетин „Културни новини“, 20 юни 2015 г.
- ↑ „СБП отбеляза Деня на народните будители“, сайт на СБП, 31 октомври 2015 г.
- ↑ Тани Костадинов, „Иван Сухиванов спечели наградата „Христо Фотев“, burgas.topnovini.bg, 25 март 2016 г.
- ↑ „Сухиванов спечели Фотевата награда“, Дарик Бургас, 26 март 2016 г.
- ↑ „Бургас: Иван Сухиванов стана носител на голямата награда от Националния конкурс за поезия „Христо Фотев“, focus-news.net, 26 март 2016 г.
- ↑ „Общинският съвет в Разград обяви трима нови почетни граждани по повод празника на града“, bta.bg, 27 януари 2016 г.
