Направо към съдържанието

Питер Аспе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Питер Аспелаг
ПсевдонимПитер Аспе
Роден3 април 1953 г.
Починал1 май 2021 г. (68 г.)
Националност Белгия
Активен периодХХІ век
Жанркриминален роман
Питер Аспелаг в Общомедия

Питер Аспе (на нидерландски: Pieter Aspe), рождено име Питер Аспелаг (на нидерландски: Pieter Aspelag), (р. 3 април 1953 г.) е съвременен фламандски писател, автор на криминални романи.

Аспе учи латински науки в Брюге[1] и за кратко – политика и социология в Гент[2]. Пише ексклузивно от 1996 г. Преди това работи като магазинер, продавач, полицай на пристанището, фотограф, пазач[1]. Има две дъщери.

Питер Аспе е автор на криминални романи с главно действащо лице старши инспектор Питер Ван Ин и заместничката му Ханелоре Мартенс. Действието в повечето книги се развива в Брюге, но в три – в Бланкенберге и в една – в Антверпен.

През 2001 Аспе получава приза „Еркюл Поаро“ за романа си „Zoenoffer“. По първите десет романа се снима телевизионният сериал „Аспе“, излъчван по националния канал VTM. Към 2008 г. Аспе е продал над 1,5 млн. книги.

Аспе е автор и на две книги за деца и юноши „Bloedband“ и „Luchtpost“, и двете новели „Grof Wild“ и „De Japanse Tuin“. За в-к „Het Nieuwsblad“ Аспе пише разказа „Dekmantel“, публикуван в 7 броя през август 2009 г.

Книгите му са превеждани в Германия, Франция, Италия, Великобритания и Южна Африка.

Към края на 2014 г. Аспе няма преведени книги на български език[3]. Преводите по-долу са неофициални.

Романи с инсп. Ван Ин

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1995 – Het vierkant van de wraak (Квадратът на отмъщението)
  • 1996 – De Midasmoorden (Случаят „Мидас“)
  • 1997 – De kinderen van Chronos (Децата на Кронос)
  • 1998 – De vierde gestalte (Четвъртият)
  • 1999 – Het Dreyse incident (Случаят „Дрейсе“)
  • 2000 – Blauw bloed (Синя кръв)
  • 2000 – Dood tij (Приливът на смъртта)
  • 2001 – Zoenoffer (Изкупителна жертва)
  • 2001 – Vagevuur (Чистилище)
  • 2002 – De vijfde macht (Петата власт)
  • 2002 – Onder valse vlag (Под лъжлив претекст)
  • 2003 – Pandora (Пандора)
  • 2003 – 13
  • 2004 – Tango (Танго)
  • 2004 – Onvoltooid verleden (Минало свършено)
  • 2005 – Casino (Казино)
  • 2005 – Ontmaskerd (Без маска)
  • 2006 – Zonder spijt (Без съжаление)
  • 2006 – Alibi (Алиби)
  • 2007 – Rebus (Ребус)
  • 2007 – Op drift (По течението)
  • 2008 – De zevende kamer (Седмата стая)
  • 2008 – Bankroet(Банкрут)
  • 2009 – Misleid(Измамен)
  • 2009 – De Cel (Клетката)
  • 2010 – De Vijand (Врагът)
  • 2010 – Erewoord (Честна дума)
  • 2011 – Postscriptum (Послепис)
  • 2011 – Solo (Соло)
  • 2012 – Eiland (Остров)
  • 2012 – Min 1 (Минус 1)
  • 2013 – Het laatste bevel (Последна заповед)
  • 2013 – Het Janussyndroom (Двуликият Янус)
  • 2014 – (Pijn)³ (Болка на куб)
  • 2014 – Zonder voorschrift (Без рецепта)
  • Grof Wild (Дивото)
  • De Japanse Tuin (Японската градина)
  • Kat en Muis (Котка и мишка)
  • De Laatste Rit (Последното пътуване)
  • Bloedband (Кървав пакт)
  • Luchtpost (Въздушна поща)
  • 2001 – Приз „Еркюл Поаро“ на сп. „Кнак“ за „Zoenoffer“
  • 2002 – „Златен книгоразделител“ на сп. „Хюмо“ за „De vijfde macht“
  • 2010 – Приз „Еркюл Поаро“ за цялостно творчество
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pieter Aspe в Уикипедия на нидерландски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​