Направо към съдържанието

Пиренейски мастиф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пиренейски мастиф
Пиренейски мастиф
Характеристики
Ръстмъжки: 77 – 81 см
женски: 72 – 75 см
Тегло70 кг
Произход
Страна Испания
Година1946
Класификация по МФК
Група2
Секция2.1
Стандарт92
Пиренейски мастиф в Общомедия

Пиренейският мастиф (на испански: Mastín del Pirineo, арагонски: Mostín d'o Perineu) е огромно куче от молосоидния тип. Създадена е в испанската провинция Арагон.

Историята на пиренейския мастиф може да се проследи до древните молосоиди, дошли с търговците по Пътя на коприната в Югоизточна Европа. В началото пиренейските мастифи са използвани като пастирски кучета.

Въпреки че първият стандарт на породата е регистриран в Испания през 1946 г., още през 1890 г. на изложение в Мадрид са показани 3 пиренейски мастифа.[1]

След като през 1974 г. пиренейски мастиф на име Перо се представя успешно на едно изложение, започва разцветът на породата. През 1977 г. в Испания е създаден клуб за пиренейски мастифи, участниците в който се заемат да създат нов стандарт. Президентът на Арагонския киноложки клуб Андрес Гарсия Хайме и Обществото за защита на животните и растенията в Арагон оказват голяма помощ в начинанието им. През 1981 г. Испанското кралско киноложко общество утвърждава нов стандарт на породата, който скоро е признат от МФК.

Общи характеристики

[редактиране | редактиране на кода]

Огромно, мускулесто, хармонично сложено куче. Тялото се вписва в правоъгълник. Главата е голяма, средно дълга. Муцуната е продълговата с прав профил, стопът е слабо изразен. Очите са неголеми, с форма на мида, в тъмно-орехов цвят. Ушите са висящи, със среден размер и триъгълна форма, високо поставени. Опашката е мощна, покрита с дълга козина.[2]

Козината е гъста, на пипане не е пухкава, четинеста. Основният ѝ цвят е бял. Характерна окраска за муцуната е добре изразената маска. По цялото тяло може да има петна, чийто цвят съвпада с този на маската.

Пиренейският мастиф е изключително надеждно и умно куче. Отнася се благосклонно към други кучета и деца. Към непознати се отнася със съмнение. Благодарение на своите качества представителите на породата се използват в качеството на охранители и телохранители. Нуждае се от внимателни разресвания и дълги разходки. Определено не е от типа кучета, които могат да се гледат в апартамент.

Пиренейският мастиф може да се разболее от конюнктивит. Наблюдавани са и случаи на дисплазия на тазобедрената става.

  1. kinolog.nm.ru // Архивиран от оригинала на 2009-07-13. (на руски)
  2. Рино Фалари (превод от италиански И. Чайковски), „Собаки: Справочник“ – М.: „Издателство АСТ“, 2001. – С. 183 – 184 – ISBN 5-17-015230-2
  1. Пиренейски мастиф // Архивиран от оригинала на 2009-07-13. (на руски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Пиренейский мастиф“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​