Пинамонте дей Бонаколси
| Пинамонте дей Бонаколси | |
| италиански политик, сеньор на Мантуа | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | 7 октомври 1293 г.
|
| Религия | католицизъм |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Бонаколси |
Пинамонте дей Бонаколси (на италиански: Pinamonte dei Bonacolsi, * 1206, Мантуа, + 7 октомври 1293) е италиански политик, първият народен капитан и сеньор на Мантуа от 1274 до 1291 г. Глава на партията на гибелините в Мантуа, Италия. Основател е на род Бонаколси.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той е най-големият син на Мартино дей Бонаколси.
В съюз с влиятелния род Казалоди през 1259 г. той е избран за старейшина на народа в Мантуа. През 1272 г. изгонва от града подест Гвидо II да Кореджо и става сеньор на града. От 1274 г. той е единственият сеньор и народен капитан на Мантуа. Неговата фамилия дей Бонаколси заема службата signoreggiò su Mantova до 1328 г.
Около 1280 г. той започва в стария град строежа на дворец (палацо) Бонаколси и преобразува други здания, включително Торе дела Габия, станал символ на властта на род Бонаколси над града.
През 1287 г. заедно със синовете си постъпва в Тевтонския орден. През януари 1291 г. той се отрича от престола в полза на синът му Барделоне дей Бонаколси. Пинамонте дей Бонаколси умира в Мантуа на 7 октомври 1299 г.
Данте Алигиери говори за него в една от песните на „Божествена комедия“ (Ад XX, 95 – 96).
Деца
[редактиране | редактиране на кода]Пинамонте се жени за незаконната дъщеря на Гуидо да Кореджо и има с нея децата:
- Корадо
- Таджино
- Барделоне, 2-ри народен капитан и сеньор на Мантуа
- Филипо, епископ на Тренто и Мантуа
- Джовани, подестà на Верона. Неговият син Гвидо е говернатор на Мантуа през 1299 – 1309
- Гвидо
- Селватико, рицар на Тевтонския орден
- Фабрицио
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Мантуа, Палацо Бонаколси -
Торе дела Габия в Мантуа
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Cesare Cantù. Grande illustrazione del Lombardo-Veneto. Mantova e la sua provincia. Vol. quinto. Milano, 1859 (книга).
- Vittorio Sermonti, Inferno, Rizzoli 2001.
- Umberto Bosco, Giovanni Reggio, La Divina Commedia-Inferno, Le Monnier 1988.
- Gabriella Mantovani, Il castello di Castel d'Ario, 2012, Mantova
- Ingeborg Walter. Bonacolsi, Pinamonte.
- Fermi Mantova e Società per il Palazzo Ducale. Pinamonte BonacolsiАрхив на оригинала от 2014-07-28 в Wayback Machine..
- Luigi Simeoni. Bonacolsi. Enciclopedia Italiana (1930).
