Пиетро Паоло Агабити
Пиетро Паоло Агабити | |
Роден |
1470 г.
|
---|---|
Починал | 1540 г.
|
Пиетро Паоло Агабити в Общомедия |
Пиетро Паоло Агабити (Сасоферато, около 1470 г. – Купрамонтана, около 1540 г.) е италиански художник и архитект.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Пиетро Паоло Агабити е роден в Сасоферато, провинция Анкона, през 1465 или 1470 г. Последовател на Чима да Конелиано и повлиян от Алвизе Виварини, той завършва първата си известна творба през 1497 г. В документ от община Сера де' Конти Агабити се споменава в бурно събитие и може би точно за да избяга от закона, напуска Сасоферато доброволно, поемайки по пътя на изгнанието. Вероятно се премества в Романя и след това във Венето, но през 1496 г. той е в Йези и през 1510 г. се връща в родния си град, където рисува Разпятието година по-късно.
През 1531 г. той се оттегля в Купрамонтана във францискански манастир, където умира около 1540 г.[1]
Образование
[редактиране | редактиране на кода]Агабити следва венецианска живопис, след това се интересува от произведенията на Лоренцо Лото, Марко Палмецано и други. По-нататъшна важна стъпка в неговото художествено съзряване е срещата, състояла се в региона Марке, с Антонио Соларио, художник, с когото работи във Фермо, Мачерата, Осимо и други градове. Други личности, повлияли на Агабити, са Карло Кривели и Лука Синьорели, с които той работи в Йези от 1507 до 1510 г.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pietro Paolo Agabiti в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|