Пиер Миняр
Пиер Миняр Pierre Mignard | |
френски художник | |
Роден |
17 ноември 1612 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Париж, Франция |
Етнос | Французи[1] |
Националност | Франция |
Кариера в изкуството | |
Стил | класицизъм |
Жанр | портрет,[2][1] историческа живопис[2] |
Учители | Жан Буше Симон Вуе |
Направление | живопис |
Пиер Миняр в Общомедия |
Пиер Миняр (Pierre Mignard) (17 ноември 1612 – 30 май 1695) е френски художник от епохата на Луи XIV. Считан е за един от тримата големи френски художници на ХVІІ в., заедно с Никола Пусен и Шарл Льобрюн. Наричан Миняр Римлянинът (Mignard le Romain). Рисува главно религиозни и митологични сцени и много портрети. Въвлича се в дълго съперничество с Льобрюн, който е обявен за „пръв художник на краля“ - признание, което Миняр иска за себе си.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родом е от Троа. Родителите му Пиер и Мари са занаятчии, чийто предци са дошли от Англия.[3] По-големият му брат Никола и племенниците му Пол и Пиер - всички са художници. За да се отличават двамата Пиер, племенникът е наричан Пиер ІІ Миняр. Първо учи в Бурж при Жан Буше, после в Париж, в известното студио на Симон Вуе. През 1635 г. отива в Рим, за да се усъвършенства и остава там 22 години.[4] Оттук идва прякорът му. В Рим рисува картини на християнска тематика, главно Богородица с младенеца, които стават толкова популярни, че се наричат Минярдизи. Често е наеман да прави копия на майсторите Никола Пусен и Анибале Карачи. Рисува и първите си портрети на папи, кардинали и италиански благородници.
През 1657 г. се връща в Париж, където става близък приятел на Жан-Батист Молиер и му рисува няколко портрета (включително един, на който е представен като Цезар над убития Помпей).[5] Талантът му е забелязан от Луи ХІV, който му поръчва все повече портрети на себе си, на семейството си и на близките му в двора. В този ранен период Миняр впечатлява с една прекрасна картина на кралската любима Мария Манчини.[6] Но все пак Миняр остава в сянката на Льобрюн. Противоречията между двамата не са само професионални (Льобрюн критикува твърде „придворния“ стил на съперника си), а и лични. Миняр отказва да участва в Академията за приложни изкуства, която Льобрюн ръководи. Скарва се и с брат си, защото той подкрепя Льобрюн, за да може да се издигне. Двамата художници стават част от голямото разделение в двора, защото Льобрюн е протеже на всесилния Колбер, а Миняр - на неговия противник Лувоа.[7]
Ситуацията се променя със смъртта на Льобрюн през 1690 г. Миняр става не само „пръв художник на краля“, но и заема всички досегашни постове на съперника си. За жалост твърде кратко се радва на привилегиите си, тъй като умира през 1695 г., докато рисува купола на Дома на инвалидите.[8]
Картини
[редактиране | редактиране на кода]Стилът на Пиер Миняр е типичният за епохата на барока реализъм, наситеност на цветовете и частица романтизъм. Той е високо ценен портретист и успява да нарисува краля и съпругата му Мария-Тереза, Колбер, Мазарини, кардинал дьо Рец, Декарт, Лафонтен, Расин, Босюе, Тюрен, мадам дьо Монтеспан, мадам дьо Ментнон, мадам дьо Севинье.[9] Портретът му на Ана Австрийска е начинът, по който си я представяме в късните ѝ години. Негови катини днес се намират в музея Калве в Авиньон, в Лондон, Харвард, в руския Ермитаж. Някои от тях са в Лувъра и във Версай, в Женева, Тулуза и дори в Хонолулу.
Портрети
[редактиране | редактиране на кода]-
Луи ХІV
-
Жан-Батист Молиер
-
Кардинал Мазарини
-
Жан-Батист Колбер
-
Мадам дьо Монтеспан
-
Жак Босюе
-
Маркиза дьо Севинье
Други
[редактиране | редактиране на кода]-
Луи ХІV пред Маастрихт
-
Св. Лука рисува Богородица
-
Овчарят Фаустул довежда Ромул и Рем при жена си
-
Александър и амазонките
-
Смъртта на Клеопатра
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б www.britannica.com
- ↑ а б 56039
- ↑ Simon Philippe Mazière de Monville, La vie de Pierre Mignard, premiere peintre du roy, Paris 1730, p. 1. Той, както и други автори, посочват като рождена година 1610.
- ↑ Will Durant, The Age of Louis XIV, New York 1963, p. 98
- ↑ Vincent Cronin, Louis XIV, Boston 1965, p. 111
- ↑ John Wolf, Louis XIV, New Yorl 1967, p. 101
- ↑ Cronin, Louis XIV, pp. 243-244
- ↑ Pierre Mignard, Encyclopaedia Britannica.
- ↑ Durant, The Age of Louis XIV, p. 98
|