Пиер Жан Жорж Кабанис
Пиер Жан Жорж Кабанис Pierre Jean Georges Cabanis | |
френски философ | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Серенкур, деп. Вал д'Оаз, Франция |
Погребан | Пантеон, Париж, Франция |
Религия | атеизъм |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Епоха | Философия на XVIII век |
Школа | Материализъм |
Пиер Жан Жорж Кабанис в Общомедия |
Пиер Жан Жорж Кабанис (на френски: Pierre Jean Georges Cabanis) (5 юни 1787 - 5 май 1808) е френски философ,[1] лекар, предшественик на вулгарния материализъм, масон[2][3][4] .
Кабанис е роден в Коснак (Корез), син на Жан Батист Кабанис (1723–1786), адвокат и агроном. На десетгодишна възраст той посещава училище в Брив ла Гаярд, където показва големи способности за учене, но неговата независимост на духа е толкова голяма, че той почти постоянно се бунтува срещу своите учители и накрая е изключен. След това той е отведен в Париж от баща си и оставен да продължи обучението си по свое усмотрение в продължение на две години. От 1773 до 1775 г. пътува из Полша и Германия, а след завръщането си в Париж се посвещава главно на поезията. Горе-долу по това време той изпраща на Френската академия превод на пасажа от Омир, предложен е за тяхната награда, и въпреки че не печели, получава толкова много насърчение от приятелите си, че обмисля да преведе цялата Илиада.[5]
По желание на баща си той се отказва от писането и решава да се занимава с по-утвърдена професия, избирайки медицина. През 1789 г. неговите „Observations sur les hôpitaux“ (Наблюдения върху болниците, 1790 г.) му осигуряват назначение като администратор на болници в Париж, а през 1795 г. той става професор по хигиена в медицинското училище в Париж.[6]
Ученик е на Етиен Боно де Кондияк. Негов приятел е Жан-Антоан дьо Кондорсе. По време на Великата френска революция играе важна роля при реогранизирането на медицинските училища. По политически убеждения е близък до жирондистите. Участва в преврата на 18 брюмер.
През 1803 г. е избран за член на Френската академия. Към края на живота си става виталист. Погребан е в Парижкия пантеон, а сърцето му в гробището Отей в Париж.[7]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Трудове по история на медицината
- Coup d'œil sur les révolutions et la réforme de la médecine (1804)
- Трудове върху организацията на медицинските институции и болниците
- Observations sur les hôpitaux (1790)
- Rapport sur l'organisation des écoles de médecine (1799)
- Трудове по философия на медицината с акцент върху физиологията, психологията и морала
- Du degré de la certitude de la médecine (1798)
- Rapports du physique et du moral de l'homme, en 2 vol. (1802)
- Публикации по обществени проблеми
- Journal de la maladie et de la mort d'Honoré-Gabriel-Victor-Riquetti de Mirabeau (1791)
- Note sur l'opinion de MM. Oelsner et Soemmering, et du citoyen Sue, touchant le supplice de la guillotine, article du Magasin encyclopédique (1795)
- Travail sur l'éducation publique, trouvé dans les papiers de Mirabeau l'aîné (1798; 1803; 1819)
- Quelques considérations sur l'organisation sociale (1799)
- Observations sur les affections catarrhales (1807)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Cabanis, Pierre-Jean-Georges // Biographie universelle. Т. Tome premier, AAGE-CORN. 1833. с. 419.
- ↑ Dictionnaire de la franc-maçonnerie et des francs-maçons (Alec MELLOR, Belfond ed., 1974)
- ↑ Dictionnaire universel de la Franc-Maçonnerie (Monique Cara, Jean-Marc Cara and Marc de Jode, Larousse ed., 2011)
- ↑ La Franc Maçonnerie dans l'Etat - page 59 (Goemaere, 1859)
- ↑ Chisholm 1911, с. 913.
- ↑ Chisholm 1911, с. 914.
- ↑ Laffitte, Pierre, Jeannolle, Charles. La Revue occidentale philosophique, sociale et politique. Т. 2. Aux bureau de la Revue, 1890. с. 103.
|