Пиер Едмон Боасие
| Пиер Едмон Боасие Pierre Edmond Boissier | |
| швейцарски ботаник и изследовател | |
 Боасие, 1875 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 25 септември 1885 г.
Швейцария |
| Националност |  Швейцария |
| Научна дейност | |
| Област | ботаника |
| Пиер Едмон Боасие в Общомедия | |
Пиер Едмон Боасие (на френски: Pierre Edmond Boissier) е швейцарски ботаник систематик, изследовател и флорист.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 25 май 1810 г. в Женева, Швейцария. Занимава се с изучаване на флората на Средиземноморието, Предна Азия и Балканския полуостров. От 1867 до 1884 г. издава в 5 тома съчинението „Флора ориенталис“. В него са включени данни и писания за разпространението на 12 000 растителни вида. То е широко използвано при изработването на „Флора на Република България“.[1]
Умира на 25 септември 1885 г. в Швейцария на 75-годишна възраст.[1]
Публикации
[редактиране | редактиране на кода]- Boissier, Pierre Edmond. Flora Orientalis: sive, Enumeratio plantarum in Oriente a Graecia et Aegypto ad Indiae fines hucusque observatarum. 5 vols. Geneva, H. Georg, 1867 – 1884.
- Voyage Botanique dans le Midi de l’Espagne pendant l’annéee 1837, 1839 – 1845
- Elenchus plantarum novarum ... in itinere hispanico legit, 1838
- Diagnoses plantarum novarum hispanicum, 1842
- Pugillus plantarum novarum Africae borealis Hispaniaeque australis, 1852
- Diagnoses plantarum orientalium novarum, 1842 – 1859
- Aufzählung der auf einer Reise durch Transkaukasien und Persien gesammelten Pflanzen, 1860
- Icones Euphorbiarum, 1866
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 294.
|
