Пиер Брис

Пиер Брис
Pierre Brice
	Пиер Брис Pierre Brice
френски актьор
	Пиер Брис (2004)
Роден	Пиер-Луис Барон Льо Брис 6 февруари 1929 г. Брест, Франция
Починал	6 юни 2015 г. (86 г.) Париж, Франция
Погребан	Федерална република Германия
Националност	Франция
Актьорска кариера
Активност	1958–1993
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Пиер Брис в Общомедия

Пиер Брис (на френски: Pierre Brice), чието пълно име е Пиер-Луис Барон Льо Брис (Pierre-Louis Baron de Bris) е френски актьор, роден на 6 февруари 1929 г. в Брест, Франция. ^[1] Известен първо сред немската публика, той става широко популярен с въплъщаването си в ролята на индианския вожд Винету в киното и телевизията, в уестърн адаптациите по романите на Карл Май.

Биография

Младост

На 19 години Пиер Брис се записва доброволец във френската армия за войната в Индокитай (1946–1954) като боец във флота. Приключва я невредим, въпреки че част от групата му попада на мина по време на патрул и той бива изхвърлен от експлозията. След това служи като парашутист във войната в Алжир. Започва като „taxi boy“ (платен танцьор, но не стриптизьор) във френското кабаре La Nouvelle Ève (Новата Ева). Моли френска приятелка, певица и танцьорка, да го представи за хомосексуален, за да престане да бъде тормозен от богаташките, които са го обградили. След като се пробва като фото-модел и танцьор, накрая избира актьорството.

Междувременно му е трудно да пробие във Франция, приятелят му Ален Делон е станал вече кино звезда. Двамата много си приличат. И така Пиер Брис заминава за Италия и Испания, където участва в много приключенски и филми за пирати, двете коренно различни едно от друго. Играе също така в телевизионни сериали и в театъра.

Успех в Германия

През 1962 г. среща на филмовия фестивал в Берлин продуцента Хорст Вендландт, който му предлага ролята на индианеца Винету в киното. Това го превръща в звезда в Германия. От 1962 до 1968 г. играе в общо 11 западно-германски уестърн адаптации по романа на немския писател Карл Май, където играе вожд на племето апачи и си партнира с Лекс Баркър (7 филма), Стюард Гренджър (3 филма) и Род Камерън (1 филм) като белите персонажи. Играейки тази емблематична роля, бива поставен в центъра на вниманието на жив спектакъл, който бива изпълняван многократно в Германия.

Според проучване той е познат на 83% от немците, следователно принадлежи към тесния кръг на най-известните личности в страната. Дълго време почти неизвестен на широката френска публика, Пиер Брис олицетворява за Германия и Австрия 60-те години (малко по-малко, но също и в скандинавските страни) това, което бива американският актьор Еди Константин през п50-те години за Франция.

Опитва се да избяга от персонажа на Винету в ТВ сериала от 1976 Star Maidens, и в няколко други филми за голям екран, играейки Зоро в италианския Zorro contro Maciste (1963).

Кариера във Франция

Телевизията му предлага възможността да влезе в контакт с френската публика. Той е, редом с Мари-Жорж Паскал, Жерар Шамбр и Патрик Верд, един от героите в сериала Le Dessous du ciel (Под небето) излъчен през 1974. През 1990, си партнира с Ани Корди в Orages d'été, avis de tempête (Летни бури, предупреждение за бури)

Филмография

Кино

1955: Ça va barder на Джон Бери
1958: Le Septième Ciel на Ремон Бернар: Един играч
1958: Les Tricheurs на Марсел Карне: Бернар
1958: Le Miroir à deux faces на Андре Каят: Жак
1959: L'Ambitieuse (ou Le Passager clandestin) на Ив Алегре
1960: Les Cosaques (I Cosacchi) на Виктор Туржански и Джорджо Вентурини: Борис
1960: Jeux précoces (Il rossetto) на Дамяно Дамиани: Джино Луциани
1960: La Princesse du Nil: физикът Амозис
1960: I piaceri del sabato notte на Даниел Д'Анза: Алдо
1960: Le Moulin des supplices (Il Mulino delle donne di pietra) на Джорджо Ферони: Ханс фон Арним
1961: Akiko на Луиджи Филипо Д'Амико: Дюилио
1961: Les Bacchantes (Le baccanti) на Джорджо Ферони: Дионисос
1960: L'Homme à femmes на Жак-Герар Корню: Лорен Берти
1962: Douce violence на Макс Пекас: Мади
1962: Le Trésor du lac d'argent (Der Schatz im Silbersee) на Харалд Рейнъл: Винету
1962: Les Malfaiteurs (Los atracadoresde) на Франческо Ровиера Белета
1963: Pacto de silencio на Антонио Роман
1963: Le Jour le plus court (Il Giorno più corto) на Сержо Корбучи: австрийски офицер
1963: La Révolte des indiens apaches (Winnetou I) на Харалд Рейнъл: Винету
1963: L'invincible cavalier masqué (L'invincibile cavaliere mascherato) на Умберто Ленци: Дон Диего
1963: Maciste contre Zorro (Zorro contro Maciste) на Умберто Ленци: Рамон/Зоро
1963: Par le fer et par le feu (Col ferro e col fuoco): Ян Кетюски
1964: Le Trésor des montagnes bleues (Winnetou II) на Харалд Рейнъл: Винету
1964: Les Cavaliers rouges (Old Shatterhand) на Хюго Фрегнозе: Винету
1964: Les Aventuriers de la jungle на Франц Ейшорн и Еуженио Мартен: Джим
1964: Parmi les vautours (Unter Geiern) на Алфред Вохрер: Винету
1965: L'Appât de l'or noir (Der Ölprinz) на Харалд Филип: Винету
1965: Winnetou III (Winnetou 3. Teil) на Харалд Рейнъл: Винету
1965: L'enfer du Manitoba (Die Hölle von Manitoba): Рийс
1965: Du suif dans l'Orient-Express (Schüsse im Dreivierteltakt): Филип Тисо
1965: Old Surehand (Old Surehand 1. Teil) d' Alfred Vohrer: Winnetou
1966: Winnetou and the Crossbreed (Winnetou und das Halbblut Apanatschi) на Харалд Филип: Винету
1966: Le Carnaval des barbouzes (Gern hab'ich frauen gekitt) на Алберто Кардоне, Луис Сулан, Шелдън Рейнолдс и Робърт Лин
1966: Tonnerre sur la frontière (Winnetou und sein Freund Old Firehand) на Алфред Ворер: Винету
1967: Les Guerriers на Серджу Николаеску: Седми
1967: Le 13ème caprice на Роджър Бусино: Франсоа
1968: Winnetou: The Valley of Death (Winnetou und Shatterhand im Tal der Toten) на Харолд Рейнъл: Винету
1970: Un giorno, una vita на Албино Принсип: Джулиано
1971: Erika на Филипо Уалтър Рати: Ренато Лаурана
1971: Les Nuits sexuelles (La notte dei dannati) на Филипо Валтер Рати
1971: Les Coups pour rien на Пиер Ламбер: Пол
1972: Les charognards meurent à l'aube (Una Cuerda al amanecer) на Мануел Естеба: Кампанита 'Литъл Бел'
1973: Féminin-féminin на Хенри Калеф и Жоао Кореа: Жак
1975: Куклата на гангстера, La Pépée du gangster (La Pupa del gangster) на Джорджо Капитани: зам.-комисар Салваторе Ламбели
1987: Zärtliche Chaoten на Франц Йозеф Готлиб: Винету

Телевизия

- 1968: Le regret de Pierre Guilhem (ТВ филм): Пиер Гием
- 1970: La marquise de Brinvilliers (ТВ филм): сержант Дегре
- 1973: L'Éloignement на Жан-Пиер Дезагна (ТВ сериал): Гай
- 1974: Le Dessous du ciel (ТВ сериал) на Роджър Гийоз: Майк
- 1976: Star Maidens (ТВ сериал): Адам
- 1980: Winnetou le mescalero (ТВ сериал): Винету
- 1985: Schöne Ferien (ТВ сериал): Жан-Пиер
- 1990: Orages d'été, avis de tempête (ТВ сериал): Бернар
- 1991: Die Hütte am See (ТВ сериал): Мишел Камю
- 1991 – 1993: Ein Schloß am Wörthersee (ТВ сериал): Андре Блондо
- 1992: Mallorca – Liebe inbegriffen (ТВ филм): Ерик Лебланк
- 1993: Der blaue Diamant (ТВ филм): Пиер Латуш
- 1996: Klinik unter Palmen (ТВ сериал): Жан-Клод Валентан
- 1998: Winnetous Rückkehr (ТВ филм): Винету
- 2002: Utta Danella (ТВ сериал): Уилиам
- 2003: Le plus beau des cadeaux (Mit einem Rutsch ins Glück) (ТВ филм): господинът от Монтвалон
- 2005: Das Traumhotel (ТВ сериал): Пиер Фонтан
- 2007: In aller Freundschaft (ТВ сериал): Д-р Оливър Берти
- 2009: Kreuzfahrt ins Glück (ТВ сериал): Никола

Театър

1958: Les Parisiens на Irène Strozzi (Ирен Стрози) и Jean Paredes (Жан Паред), постановка на Christian-Gérard (Кристиан-Жерар), Théâtre de l'Œuvre

Певческа кариера

Също като Лекс Баркър (който записва две песни като певец), Пиер Брис опитва като певец с помощта на немския композитор Мартин Бьотчер и дори успява да издаде няколко сингъла и албума. Повечето от песните му са на немски и вследствие на не дотолкова добрия му немски по това време, му се налага да ги пее фонетично.

PIERRE BRICE: Ich steh' allein / Ribanna – DECCA D 19 557 (mono)
PIERRE BRICE: Wunderschön / Keiner weiß den Tag – Decca, D 19 560
PIERRE BRICE: Winnetou, Du warst mein Freund / Meine roten Brüder – Barclay
PIERRE BRICE: Du fehlst mir / Der große Traum – CBS
Winnetou du warst mein Freund – 1996, албум с мостри, Bear Family Records
съдържа горните песни, както и песни на Лекс Баркър.

Документален филм

Pierre Brice, l'illustre inconnu du cinéma français, документален филм на Oliver Schwehm (Оливър Швем), Франция-Германия, 2006 г., 60 минути.

Награди

През 2007 г. Пиер Брис е удостоен със званието кавалер на Ордена на почетния легион.

Частична филмография

„Огледалото с две лица“ (1958)
Съкровището на Сребърното езеро (1962)
„Винету“ (1963)
Олд Шетърхенд (1964)
Винету: Червенокожият джентълмен (1964)
Златната богиня от Рио Бени (1964)
Винету: Последният изстрел (1965)
Винету и Олд Файърхенд (1966)
Даките (1966)
Винету: Долината на смъртта (1968)
„Завръщането на Винету“ ТВ филм (1998)

Източници

↑ Pierre Brice (1929–2015), IMDb.com.

Външни препратки

((en)) Пиер Брис в Internet Movie Database
((en)) Пиер Брис в
((de)) Пиер Брис Германска фен страница
((en)) Пиер Брис Винету на сайта almissa.com

[1] Pierre Brice (1929–2015), IMDb.com.

[1]