Направо към съдържанието

Пещерна сова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пещерна сова
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Совоподобни (Strigiformes)
семейство:Совови (Strigidae)
род:Кукумявки (Athene)
вид:Пещерна сова (A. cunicularia)
Научно наименование
(Molina, 1782)
Разпространение
Пещерна сова в Общомедия
[ редактиране ]

Пещерна сова (Athene cunicularia), известна и като подземна сова, също като джуджевидна сова, и като кукумявка пигмей, е птица от род Кукумявки (Athene), семейство Совови (Strigidae). Пещерната сова понякога се класифицира в отделен род Speotyto като единствен вид в него Speotyto cunicularia, но съвременни молекулярни изследвания на ДНК секвенция и изследвания на анатомията я причисляват към род Athene (Кукумявки).

Разпространение и местообитание

[редактиране | редактиране на кода]

Разпространена е в Северна и Южна Америка от Канада до Аржентина, както и на някои острови около двата континента. На някои от островите е изчезнала, заради мангустата, която е пренесена от Индия.

Oбитава както открити пространства – полета, пасища, пампаси, пустинни земи и сухи места с ниска растителност, така и планини. В Андите е установена до 4000 m надм.височина.

Оперението на гърба ѝ е червеникаво-сиво-кафяво и изпъстрено с продълговати, закръглени, бели петна, брадичката и веждите са бели, долната част на шията е червеникаво-жълта със сиво-кафяви петна, гърдите са сиво-кафяви с жълти петна, долната част на корема е жълто-бяла, без петна. Очите са жълти, човката е краката са бледозеленикаво-сиви, пръстите жълтеникави. Дължина 23 cm, размах на крилете – 50 cm, дължина на крилото – 16 cm, на опашката 7 cm.

Семейство пещерни сови

Гнезди и почива в дупки в земята, откъдето идва името ѝ. За гнездене използва дупки издълбани от гризачи, мравояди и броненосци, а понякога съжителства с тях. При липса на дупки, може да издълбае сама. През размножителния период пещерните сови събират различни материали, с които да направят гнездата си - суха трева, остатъци от кожи на бозайници, животински изпражнения и др. Снася от 4 до 12 яйца, от които до напускане на гнездото оцеляват 4-5 малки. Обикновено женската мъти яйцата за около 28 дни, а мъжкия носи храна. Храни се с дребни гризачи, насекомоядни, дребни птици, влечуги, жаби и др. За разлика от повечето сови е често активна и през деня. Дневната активност може да се дължи на недостатъчно храна.

Описани са следните подвидове:

  • A. c. amaura (Lawrence, 1878)
  • A. c. apurensis (Gilliard, 1940)
  • A. c. arubensis (Cory, 1915)
  • A. c. boliviana (L. Kelso, 1939)
  • A. c. brachyptera (Richmond, 1896)
  • A. c. carrikeri (Stone, 1922)
  • A. c. cunicularia (Juan Ignacio Molina, 1782)
  • A. c. floridana (Robert Ridgway, 1874)
  • A. c. grallaria (Coenraad Jacob Temminck, 1822)
  • A. c. guadeloupensis (Robert Ridgway, 1874
  • A. c. guantanamensis (Garrido, 2001)
  • A. c. hypugaea (Bonaparte, 1825)
  • A. c. intermedia (Berlepsch & Stolzmann, 1902)
  • A. c. minor (Cory, 1918)
  • A. c. nanodes (Berlepsch & Stolzmann, 1902)
  • A. c. partridgei (Olrog, 1976
  • A. c. pichinchae (Boetticher, 1929)
  • A. c. punensis (Frank Chapman, 1914)
  • A. c. rostrata (C. H. Townsend, 1890)
  • A. c. tolimae (Stone, 1899)
  • A. c. troglodytes (Wetmore & Swales, 1931)
  1. Athene cunicularia (Molina, 1782). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)