Печатна преса

	Част от серията статии за; История на печата
Ксилография (200); Ръчен набор (1040); Ръчна печатна преса (1454); Офорт (ок. 1500); Мецотинто (1642); Акватинта (1768); Литография (1796); Хромолитография (1837); Ролна печатна машина (1843); Хектограф (1869); Офсетов печат (1875); Hot-metal typesetting (1886); Циклостил (1890); Ситопечат (1907); Спиртов дупликатор (1923); Сублимационен печат (1957); Фотонабор (1960-те); Флексопечат; Матричен печат (1964); Лазерен печат (1969); Термопечат (ок. 1972); Мастиленоструен печат (1976); Триизмерен печат (1986); Цифров печат (1993);
	Тази кутия: преглед; беседа; редактиране;

Печатната преса (също печатарска преса и печатарска машина) е полиграфическа преса, предназначена за печатане върху различни материали.

Печатарските машини се делят според начина си на работа на офсетни, флексографски, за висок и за дълбок печат. По типа на хартията печатните преси се делят на листови и ролни.

Текстовете на книгите, списанията и вестниците често се набират с помощта на редоотливни наборни машини – линотипи. Линотипът се състои от три основни апарата: наборен, отливен и разпределителен. Освен полуавтоматичните линотипни машини в полиграфията се използват и линотипни автомати с програмно управление. Сложни текстове, като речници на чужди езици, формули, таблици, обикновено се набират на монотипи – буквоотливни наборни машини. При монотипа редовете се набират от отделни букви. Производителността на тази машина е до 180 букви за една минута.

Лавинообразното нарастване на печатната индустрия затруднява дори бързите линотипи. Големите печатници разполагат с фотонаборни автомати, които работят още по-бързо. Един фотонаборен апарат може да „набере“ за една смяна толкова текст, колкото биха набрали няколко десетки линотипьора.