Направо към съдържанието

Петър Фингаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Фингаров
български революционер
Роден
1868 г.
Починал
1930 г. (62 г.)

Петър Енчев Фингаров, известен като Пенко Кундурджията, е български революционер, комунист.[1][2]

Петър Фингаров е роден в 1868 година в крайно бедно семейство в село Стрелча, Османската империя.[1] Баща му Енчо Фингаров е един от ръководителите на Априлското въстание в Стрелча.[2] Петър Фингаров става член на Българската социалдемократическа партия в Пазарджик , където се намира под прякото влияние и ръководство на нейния основател Георги Стефанов Стойков (1864 – 1937). Включва се активно и в македоно-одринското освободително движение и участва в чети на ВМОРО.[1]

През 1907 година взима участие в основаването на първото в България Дружество за залесяване в град Копривщица и е сред неговите първи настоятели.[3]

Участва в Първата световна война и след демобилизацията в 1918 година[1] е сред основателите на група на Българската комунистическа партия в Стрелча и на учредителното събрание, станало в дома му, е избран единодушно за неин председател. В 1922 година БКП печели общинските избори в Стрелча и Фингаров става помощник-кмет на общината, като развива активна дейност. На следната 1923 година активно участва в Септемврийското въстание, за което е преследван от властите.[4]

Умира в 1930 година.[4]

В 1962 година, при тържественото честване на 40-годишнината от така наречената Стрелчанска комуна, Фингаров е награден посмъртно от Президиума на Народното събрание с орден „Народна свобода 1941 — 1944 година“ втора степен.[4]

  1. а б в г Бойчев, Яко. Величието на подвига. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1989. с. 33.
  2. а б Неделев, Михаил. Перото и пушката белязват живота на Ваня Волния // zname.info, 12 януари 2023. Посетен на 9 април 2024.
  3. Виларова, Райна. Залесяването в околностите на Копривщица от 1904 до 1944 година // Институт за исторически изследвания при БАН, 2023. с. 66 – 69. ISSN 0323-9748
  4. а б в Бойчев, Яко. Величието на подвига. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1989. с. 34.