Петър Ташев

Петър Ташев
български архитект
Роден	25 април 1915 г. село Дълбок извор, Първомайско, Царство България
Починал	1995 г. София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България

Петър Ангелов Ташев е български архитект, професор, декан на Архитектурния факултет на Висшия институт по архитектура и строителство. Брат е на академик д-р Ташо Ташев.

Биография

През 1940 г. завършва архитектура в Белград. По време на следването си се самоиздържа като строителен работник. Дълги години преподава в Инженерно-строителен институт, по-късно Висш институт по строителство и архитектура и Университет по архитектура и строителство и геодезия в София. Той е един от първите български хабилитирани специалисти по градоустройство. Основател и първи ръководител на катедрата по градоустройство в Института.

Декан на Висшия институт по строителство и архитектура.

От 1960 г. за два мандата проф. Ташев е главен архитект на София. По време на пребиваването му в Софийската община е разработен и приет със закон от 1966 г. Генерален план за развитието на столицата. По този план са изградени новите жилищни комплекси, основните градски магистрали, метрото и др., и в продължение на следващите години не се е наложило да го променят.

Почит

• През 1960 г. е награден с орден „Кирил и Методий“ I ст. златен. През 1965 г. с орден „9-и септември 1944 г.“ I степен. 1972 г. със Златен орден на труда с почетна значка на София и Димитровград, със златна значка „Кольо Фичето“ и др.

• През 1952 г. е удостоен със званието лауреат на Димитровска награда, а през 1973 г. със званието „Заслужил архитект“.

• От 1963 г. до 1985 г. е почетен член на Кралския институт на Британските архитекти.

• С решение от 26 януари 2012 Столичният общински съвет именува улица, находяща се в район „Студентски“ с името „Проф. арх. Петър А. Ташев“ (Карта)

Дейност

Като архитект проектант е взел участие или е разработил сам следните обекти:

1. Конкурсен проект за центъра на гр. София – 2 варианта, единият получил втора премия (първа така и не се дава), а другият откупка – 1944/45 г. с колектив.
2. Градоустройствен проект за застрояване на район Булина ливада по системата на микрорайони.
3. Общ и подробен план на Димитровград с колектив под негово ръководство 1950 – 1951 г. По този проект се извършва строителството на града.
4. Идеен общ градоустройствен и застроителен план на гр. Рудозем 1951 – 1952 г. Този план става основа на окончателния план, по който се изгражда градът.
5. Градоустройствен застроителен план за централната част на центъра на София с колектив в Софпроект под негово ръководство.
6. Разработване на окончателни градоустройствени планове на центъра на София след провеждане на конкурс – колектив в Главпроект под негово ръководство, 1953 г.
7. Разработване на програма, събиране на материали и написване на проекто-планово задание за социалистическата реконструкция на София 1954 г.
8. Разработване на програма за изработване на нов генерален план на София и съставяне на първите предварителни схеми, 1954 – 1955 г.
9. Конкурсен проект за микрорайон Хиподрума – заедно с арх. Тодор Данов. Проектът получава втора премия (първа не е дадена) и послужва за основа на окончателния проект, по който се извършва строежът – 1957 г.
10. Конкурсен проект за сградите на СГНС – с колектив, 1957 г.
11. Конкурсен проект за центъра на гр. Габрово – колектив под негово ръководство. Проектът получава откупка – 1960 г.
12. Оконачателен застроителен план на гр. Габрово – колектив под негово ръководство. Проектът е одобрен от КАБ и по него се извършва строежът на града.
13. Градоустройствен план за центъра на гр. Казанлък, заедно с арх. Делчо Сугарев и арх. Маргарита Тодорова – проектът е одобрен от КАБ и по него се извършва строителството от 1960 г.
14. Градоустройствен план за устройството и застрояването на жилищен район Красно село с арх. Тодор Данов. Градоустройственото решение е одобрено и реализирано до 1966 г.
15. Жилищен комплекс „Свобода“ втора част, проектът е одобрен през 1963 г. и строителството е завършено.
16. Жилищен комплекс „Хаджи Димитър“ – застроителен план под негово ръководство. Проектът е одобрен 1963 г., а строителството му започва през 1964 г.
17. Жилищен комплекс „Дружба“ – застроителен план под негово ръководство.
18. Паметник на В. И. Ленин в София, заедно със съветския скулптор Л. Е. Кербел, 1971 г.