Направо към съдържанието

Петър Пенчев (географ)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Пенчев.

Петър Пенчев
български географ
Роден
1915 г.
Починал
1998 г. (83 г.)

Националностбългарин
Учил вСофийски университет
Научна дейност
Областхидрология
Работил вСофийски университет
Титлапрофесор

Петър Пенчев е български географ-хидролог и университетски преподавател, професор в Софийския университет.[1]

Роден е през 1915 г. в Хрищени, област Стара Загора. През 1939 г. завършва Софийския университет, след което специализира във Виена. От 1944 г. е асистент, от 1954 – доцент, а от 1965 г. – професор в Софийския университет. От 1972 до 1980 г. е ръководител на катедра Климатология и хидрология в Геолого-географския факултет. Редактор е на списание „География“. Почива през 1998 г.[1]

Работи по генетичната структура на речния отток в България. Извършва регионални разработки върху подпочвените води в Казанлъшката котловина. Занимава се с хидрологията на реките Струма и Осъм. Изследва формирането на дунавските води, многогодишните колебания на речния отток, карстовата хидрология, хидроложкото картиране. Работи по проблемите на хидроложкото райониране на България.[1]

Сред по-важните научни трудове на Петър Пенчев са:[1]

  • „Почвените води на наносните конуси в западната част на Казанлъшката котловина и тяхната физикогеографска обусловеност“ (1953)
  • „По въпроса за хидроложкото райониране на България“ (1959)
  • „Няколко принципни съображения за хидроложко райониране на България“ (1975)
  • „Обща хидрология“ (1960, 1963, 1972, 1975, 1986)
  • „Методи на хидрографските изследвания“ (1987)
  • Участва в написването на „География на България“, т. 1 – Физическа география (1982)
  1. а б в г Кираджиев, Светлин. Мореплаватели пътешественици географи-изследователи. София, книгоиздателска къща „Труд“, 2007. ISBN 978-954-528-725-1. с. 73.