Петър Манзувчев
| Петър Манзувчев | |
| български революционер | |
| Роден |
1880 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Петър Димитров Манзувчев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Върховния македоно-одрински комитет.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Петър Манзувчев е роден в 1880 година[2] в леринското село Сребрени, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Посветен е във ВМОРО и става куриер на Организацията. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година с четата на Пандил Шишков.[1] Участва в превземането на Невеска и разрушаването на казармите заедно с леринското горско началство Георги Попхристов, Христо Настев и Михаил Чеков и костурските чети и горското началство.[1]
След общата амнистия през 1904 година се легализира в Сребрено. Продължава да е член на революционния комитет в селото.[1] В 1905 година участва в голямото сражение при Сребрено срещу андартска чета, при която българските четници убиват няколко андарти и разпръсват четата, като впоследствие 35 андарти се предават на пристигналата османска военна част. В 1907 година при второто андартско нападение над Сребрено гръцките андарти убиват баща му, майка му, дядо му и баба му.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година Попвачев е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Пандил Шишков.[4]
След като Сребрено попада в Гърция в 1913 година, Манзувчев е арестуван за българска дейност от новите власти и заточен на Трикери, където лежи 8 месеца. След освобождението си емигрира в Свободна България.[3]
На 4 март 1943 година, като жител на Варна, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 51.
- ↑ Към 4 март 1943 година е на 63 години.
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 52.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 417.
