Петър Андасаров
| Петър Андасаров | |
| български поет и журналист | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Работил | редактор, журналист |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение |
| Награди | „Георги Джагаров“ (2011) |
| Семейство | |
| Деца | 3 |
Петър Андасаров е български поет и журналист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 16 юли 1937 г. в село Елешница, Разложко. Завършва Учителския институт „Св. Иван Рилски“ в град Станке Димитров (днес Дупница) и българска филология в Софийския университет. Председател е на литературния клуб „Димчо Дебелянов“ в Дупница. От 1971 г. живее и твори в София. Работи като редактор във вестниците „Кооперативно село“ и „Земя“, като консултант по поезията на вестник „Народна младеж“ и завежда редакция „Художествена литература“ на издателство „Народна младеж“. От 1994 г. е директор на вестник „Застраховател прес“ към ДЗИ.
Член е на Съюза на българските журналисти (1969), на Съюза на българските писатели (1978) и на Съюза на преводачите в България. Носител на литературната награда за патриотична поезия „Георги Джагаров“[1] и на орден „А. С. Грибоедов“ (2012).[2]
През 2020 г. е отличен с почетния знак „Златен век“ - огърлие на Министерството на културата[3]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Автор на 27 книги с поезия, публицистика и стихове за деца, сред които „Нося те в очите си“ (1969), „А е толкова рано за сбогом“ (повест, 1973), „Преди да ви повикам“ (1977), „Слънце между нас“ (1980), „Безсмъртничета“ (1980), „А ме боли от нежност“, „С очи те търся“, „И няма връщане“ (1982), издадена и на арабски език в Дамаск, „Хорце по небето“ (1985), „Ти освети небето на душата ми“ (1989), „Иде хубавото време“, получила годишната награда на СБП за публицистика, издадена и на руски език, „До поискване“, „За цвят копнея“, „Да си влюбен“ (за Асен Лагадинов (Димчо), 2004), „Като дългото ехо на песен“ (2009), „Когато сенките се удължават“ (2012), книгата „Строители на съвременното българско застраховане“.[2]
Стиховете му са преведени на руски, беларуски, чешки, полски, унгарски, немски, френски, английски, испански, монголски, китайски, японски, арабски и на езика дари. Книгата му „Лирика“ излиза на руски през 2009 г. Има три деца и трима внуци.[2]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Произведения на Петър Андасаров в
Моята библиотека - „Петър Андасаров: Още гоня ветровете на живота“, интервю на Тодор Коруев, в-к „Дума“, 5 януари 2005
- „Дупнишкият поет П. Андасаров: Бездуховници и бездарници газят духа ни български по-грубо и от фашистки ботуш!“, интервю на Николая Иванова, в-к „Струма“, 8 ноември 2012
- „Петър Андасаров на 2х35“, в-к „Застраховател“, бр. 14 (319), 25 юли 2007
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Петър Андасаров с наградата „Георги Джагаров“, в-к „Дума“, бр. 160, 15 юли 2011.
- ↑ а б в Петър Андасаров на сайта Литературен свят.
- ↑ „Министър Боил Банов раздаде 80 награди „Златен век“, в-к „24 часа“, 22 май 2020.
|
