Петтичинкова върба
Облик
Петтичинкова върба | ||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||
Петтичинкова върба в Общомедия | ||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Петтичинковата върба [2](Salix pentandra) е растение от семейство върбови - дърво или храст до 10 m високо, а младите му клонки са голи, лъскави жълтозелени. Пъпките са голи, лъскави, кафяви с извит връх. Листата са дълги до 13 cm, от горната страна тъмнозелени и лъскави, а от долната страна светлозелени. Цветовете са двудомни, като мъжките са с по 5 тичинки. Семената са дребни, жълтокафяви с хвърчилка. Петтичинковата върба обитава торфища и блата в средния планински пояс до 1300 m надморска височина. За България тя е изключително рядко растение, включено в Червената книга с категория „критично застрашен“.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Salix pentandra (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ * Цавков, Евгени, Димова, Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. България, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. Страница 67.
- ↑ Апостолова, Ива. 2015. Петтичинкова върба. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и Гъби. Българска Академия на Науките и Министерство на Околната Среда и Водите, София 2015.