Петте дни на Милано
| Петте дни на Милано | |||
| Австро-италианска война | |||
.jpg) Картина от Петте дни от Балдасаре Вераци | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 18 март – 22 март 1848 г. | ||
| Място | Милано, Кралство Ломбардия-Венеция | ||
| Резултат | • Миланска победа • Радецки се оттегля от Милано | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
 | |||
| Петте дни на Милано в Общомедия | |||
Петте дни на Милано (на италиански: Cinque giornate di Milano) е важно събитие, настъпило по време на революциите от 1848 г. и в началото на Първата италианската война за независимост. На 18 март избухва въстание в град Милано, а след пет дни улични боеве, при които управляващите града – фелдмаршал Йозеф Радецки и австрийските войски са прогонени.
Предистория
[редактиране | редактиране на кода]През 1848 г. миланци започват антиавстрийска кампания[1] с бойкот на хазартните игри и тютюневите изделия, които са държавни монополи, носещи повече от 5 милиона лири на година.[2] Бойкотът ескалира в кървав уличен бой на 3 януари, когато австрийски войници са обиждани и замеряни с камъни от гневната тълпа.[3] Войниците отвръщат с хладно оръжие, убивайки петима и ранявайки още 59 души. Радецки ограничава войските си в казармите в продължение на пет дни. Протестите се уталожват, но два месеца по-късно – на 18 март, когато до Милано достига вестта за въстанието във Виена и свалянето на Метерних, миланците отново излизат на улиците.
Развитие
[редактиране | редактиране на кода]Почти едновременно с народното въстание от 1848 г. в Кралство Ломбардия-Венеция, на 18 март същата година Милано също въстава като проява на процеса на Рисорджименто, повлиял и на Карл Алберт Сардински. Австрийският гарнизон в Милано е добре оборудван и е под командването на опитен генерал – Йозеф Радецки, който въпреки своите 80 години е енергичен и твърд, и няма намерение да се поддаде на въстанието. Въпреки това целият град се бори по всички улици, издигат се барикади, стреля се от прозорци и покриви, а селското население е призовано да се присъедини. Народът е подкрепен от архиепископа и поне 100 свещеника се присъденияват към борбите срещу австрийците. На барикадите е издигнат бюстът на папа Пий IX.[4] Създадено е временно правителство на Милано под председателството на италианския политик Габрио Касати, а също така и Военен съвет под ръководството на Карло Катанео. Бездомни и сираци служат за куриери във всички райони на града.
Радецки трудно устоява на обсадата, в която попада в центъра на града, но под заплахата да бъде атакуван от Пиемонтската армия той предпочита да се оттегли. В навечерието на петия ден на въстанието – 22 март австрийците се отправят на изток в посока Куадрилатеро – укрепеният четириъгълник на градовете Верона, Леняго, Мантуа и Пескиера дел Гарда, вземайки със себе си няколко заложници, арестувани в началото на метежа.
В памет на тези дни официалният вестник на Временното правителство се нарича 22 март.[5] Паметник на въстанието от скулптора Джузепе Гранди е построен на мястото на днешната Порта Витория.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Gooch, John. The unification of Italy. London, 1986.
- ↑ Chapman, Tim. The risorgimento: Italy 1815 – 71. Penrith, 2008.
- ↑ Berkeley, George F.-H. Italy in the Making January 1st 1848 to November 16th 1848. Cambridge, 1940.
- ↑ M. Clark, The Italian Risorgimento, Routledge 2013 p. 53
- ↑ Giovanni Luseroni. Giuseppe Mazzini e i Democratici nel Quarantotto Lombardo. Gangemi Editore spa, 2016. с. 130.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- ((it)) Olivari, Stefano and Giulia Brasca. Milan 360°: A metropolis to discover, among art, culture, technology and fashion. OlliService Multimedia, 2015. с. 9 – 11.
- ((it)) Piero Pieri, Storia militare del Risorgimento – volume 1 & 2, Einaudi, Torino, 1962 (in Italian) Carlo Cattaneo, Dell'insurrezione di Milano nel 1848 e della successiva guerra, e-text Liber liber/Progetto Manuzio
- ((it)) Antonio Scurati, Una storia romantica, romanzo Bompiani, 2007
- ((it)) Elena Fontanella, a cura di, Giovani ribelli del '48. Memorie del Risorgimento lombardo, Firenze, Fratelli Alinari, 2011. ISBN 978-88-95849-14-0. Testi di Aldo A. Mola, Giancarlo Lacchin, Roberto Lauro, Maurizio Griffo, Agostino Giovagnoli, Cecilia Dau Novelli, Romano Bracalini, Carlo Cattaneo, Gianni Oliva, Emanuele Bettini, Matteo Sanfilippo, Giuseppe Poletta, Franco Della Peruta, Fulvio Peirone, Gabriella Bonacchi, Anna Maria Isastia, Elena Fontanella, Andrea Vento, Vittorio Nichilo, Giorgio Cosmacini, Roberto Guerri, Lucia Romaniello, Giuseppe Garibaldi, Gian Paolo Caprettini, Gian Mario Benzing, Roberto Cassanelli.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((it)) Liceo Berchet di Milano
- ((it)) Паметник „Чинкуе Джорнате ди Милано“ Архив на оригинала от 2016-03-16 в Wayback Machine.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Five Days of Milan в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |