Петруш Младенов
| Петруш Младенов | |
| български революционер | |
| Роден |
1871 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Петруш Младенов Атанасов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Петруш Младенов е роден в 1871 година[2] в Туралево, Кратовско, Османската империя, днес Северна Македония.[1][3] Завършва II отделение и е работник.[3] Още млад става член на ВМОРО.[1] Назначен е за ръководител на местния революционен комитет от войводата Постол Свищовлията. Възложено му е да убие Али Чаилски и той го прави с няколко други дейци, като стоката на Али 1 кон и 150 овце пращат в България. Заловен е от властите и лежи 3 години в Куршумли хан в Скопие. Успява да избяга от затвора и става нелегален в четата на Мите Опилски.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи във 2-ра рота на 3-та солунска дружина.[3][4]
След като Кратовско остава в Сърбия след Междусъюзническата война, продължава да се занимава с революционна дейност. След Първата световна война участва в дейността на възстановената ВМРО и отново действа под ръководството на Мите Опилски, като приема и изпраща четниците. Приема Григор Циклев и Максим Страцински, но скоро след това двамата се предават на властите и минават на сръбска страна. Циклев пристига в Туралево със сръбска полиция и Младенов е заловен и 66 дена мъчен в полицията. В съда в Кратова Максим Страцински му прелага да го освободи срещу пари. Младенов дава 5000 лева подкуп и след като плаща и 4715 лева съдебни разноски, е освободен, но е разорен.[4]
На 14 април 1943 година като жител на Туралево подава молба за българска народна пенсия,[1] като „член на организацията за освобождението на българския народ“. Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 216.
- ↑ Към 14 април 1943 година е на 72 години.
- ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 470.
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 217.
