Петокнижие

Петокнижието (от гръцки: Πεντάτευχος) е първата и основна част на Библията. В еврейската традиция е познато под името Тора (תורה – закон), според централната тема, която разглежда.

Ролки с Петокнижието (Тора)

Части на Петокнижието

Древните еврейски теолози разделят книгата на пет части, откъдето идва и името и. Доказателство за това се открива още в превода на седемдесетте (Septuaginta). В този превод всяка отделна книга има заглавие според специфичното си съдържание. Гръцките заглавия от този превод са запазени и в латинския превод (Vulgata) и в други стари и съвременни преводи:

На гръцки	На латински	На български	На иврит	значение на български
η Κτίσις или η Γένεσις	Genesis	Битие	Берешит (בְּרֵאשִׁית)	В началото
ο Έξοδος	Exodus	Изход	Шемот (שְׁמוֹת)	Имената
το Λευϊτικόν	Leviticus	Левит	Вайикра (וַיִּקְרָ)	И повика [И повика Господ Мойсей]
οι Αριθμοί	Numeri	Числа	Бемидбар (בְּמִדְבַּר)	В пустинята
το Δευτερονόμιον	Deuteronomium	Второзаконие	Хадеварим (הַדְּבָרִים)	Думите

Съдържание на Петокнижието

Петокнижието представлява една цялост, чието съдържание е маркирано от три значителни събития: сътворението на света, човешкия род и избрания народ (Битие) и подготовката за влизане в Ханаан (Обетованата земя) (в края на Второзаконие). През този период стават централните събития в древната еврейска история: евреите избягват от египетско робство, Господ избира своя народ и му обещава свещената земя, Мойсей сключва съюз (завет) с Яхве, оформя се законът на евреите, евреите пътуват през пустинята.

В Петокнижието се утвърждават основите на целия Стар завет. Ключовите моменти са представени като божие начинание: божиите дела умело показват на израилтяните, че Бог е велик, вездесъщ и добър. От неговите дела в Библията се изтъкват особено освобождението на израилтяните от Египет (Изход) и влизането им в Ханаан (Исус Навиев). С течение на времето тези събития, възприемани като особен Божи дар, ще станат символ на окончателното избавление и спасение. От това проличава истинският характер и литературният вид на Петокнижието: религиозна история.

Историята на избрания народ започва с изхода от Египет и сключването на Завета на Синай (около 1250 пр.н.е.). С появата на национално съзнание у израилтяните започва и създаването на Библията в по-широк смисъл. Онова, което е писано в Библията за по-ранни събития и мислите, които се приписват на предишни векове, се считат за записани от евреите предания и мъдрости на изтъкнати личности от еврейската древност. Сред тях се откроява Мойсей, организатор на религията на израилтяните, техен пръв водач и законодател.

Създаване

Според религиозната традиция на юдаизма и християнството, Петокнижието е създадено от Моисей, когато той записва думите на Бог на планината Синай. Според преобладаващото днес научно становище, то е съставено по време на Вавилонския плен (VI век преди Христос) на основата на по-ранни текстове. В началото на V век приди Христос то за пръв път е пренесено от книжника Ездра от Вавилон в Юдея, където в средата на същото столетие е фиксирана и неговата съвременна редакция.

Предания, залегнали в основата на Петокнижието

В Петокнижието се откриват следи от древно наследство: използвани са редица предания, информацията за събитията е представена по сложен и неуеднаквен начин – различни стилове, повтаряне на разказ за едно и също събитие (Битие 1:1 – 2:4 и 2:4 – 2:24; 4:17 и сл. и 5:12 – 17; 6 – 8), двояко писане на името на Господ: Яхве (Йехова) и Елохим, варианти в законите, различни тенденции и т.н.

Съществува хипотеза, която се опитва да изтълкува нееднородността на текста на Петокнижието. Тя разграничава четири предания или документа, които се преплитат. Тази хипотеза е най-популярна и до голяма степен спомага за по-доброто разбиране както на текста на Петокнижието, така и на възникването му. Според тази хипотеза:

• Най-старо е йеховистичното предание (или документ). Наречено е така поради честото срещане на името на Господа като Яхве (Йехова) в някои текстове. Редактирано е в Юдея по време на цар Соломон като реакция срещу внасяне на египетски мъдрости и срещу подражаване на ханаанския култ. Яхве е считан за всеобщ бог – господар на природата и историята, който иска чрез Юдея да властва над всички народи. Божието присъствие се представя чрез най-смели антропоморфизми: Бог посещава Адам и Ева в рая, прави им кожени дрехи, говори с тях. В това предание Яхве е същевременно близък и трансцендентален. Неговата трансценденталност се изразява чрез символиката на забранения плод, недостижимостта на небето в опита за построяване на Вавилонската кула и т.н. Всички законови задължения в Битие са свързани с култа към Яхве. На това предание се приписват следните текстове: Битие 2 – 4; 6:1 – 8; 6 – 9; 11; 15; 18; 19:1 – 29 и др.
• Елохистичното предание (или документ) е оформено преди падането на Самария (721 пр.н.е.) в северното еврейско царство. То придава голямо значение на Йосиф, праотеца на северните еврейски племена. Посочва много места и събития по тези земи. За събитията в южното царство следва йеховистичното предание. От него се различава най-очевидно в изтъкването на божествената трансценденталност, одухотворяването на законовите задължения и обръщането на култа към Яхве навътре към съзнанието. Вече се съзира и пророчески дух: предупреждава се за опасност от показно почитане на Бога. Няма антропоморфизъм. Божията воля се открива във видения и сънища, или по т.нар. Урим и Тумим (Второзаконие, 33:8 – 10). Стилът не е образен или драматичен, а е въздържан, с по-малко национален жар. На това предание се приписват следните текстове: Битие 20; 21:8 – 20; 22:1 – 14; 41; Изход 1:15 – 22; 2:1 – 15 и др.
• Преданието на девтерономиста е предание (документ), което преобладава във Второзаконие. Пренесено е след падането на северното царство от свещеници, дошли оттам в Йерусалимския храм. Редактирано е до 5 век пр.н.е.. Изтъква равенството на всички Израилови синове, единството на култа, на място за почитане на Бога и призовава да се избягват езическите светилища на съседните ханаански племена и на други народи. Думите, приписвани на Мойсей са сърдечни и хуманни и с убедителен тон призовават народа вярност към Бога. Това предание играе важна роля в периода на национално и религиозно обновление, започнато от цар Иосия през 621 пр.н.е..
• Почти по същото време възниква и преданието на свещениците. Създава го йерусалимското свещеничество от племето на левитите, определено още от Мойсей за култови функции, което не е доволно от схващането на девтерономиста за равенство на всички израилтяни (II (IV) книга на царете 23:9, Второзаконие 18:8). Изтъква се външният облик на култа и изпълнението на външните правила като път, по който народът ще достигне до Бога (Левит 19:2). Първата писмена редакция на това предание произлиза вероятно от времето на цар Иосия. Тези идеи и цялото предание са запазени преди всичко в третата книга на Петокнижието, Левит, но се среща и в други части от Библията (Битие 1 – 2:4а; 5; 6:9 – 22; Изход 1:1 – 5)

Различните предания се преливат в Петокнижието. Те преоформят, разширяват и пригаждат към жизнените нужди на своето време наследството на Мойсей. Ако това не се има предвид, Петокнижието може да остане неясно поради сложността си и различните тенденции в него.

Ползвани източници

• Biblija, Zagreb, 1980: Приложения (Dodaci) (на хърватски)
• Светото писание в Интернет (Библията на словенски)
• Библията на Български Архив на оригинала от 2010-04-27 в Wayback Machine.

Външни препратки

• Светото писание в Интернет (Библията на Български)