Направо към съдържанието

Петко Дудов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Дудов
български генерал
Роден
Петко Христосков Дудов
10 март 1919 г. (105 г.)

Учил въвВоенна академия „Георги Раковски“

Петко Христосков Дудов е български партизанин, офицер, генерал-лейтенант.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 март 1919 г. в пазарджишкото село Долно Левски. От 1934 г. е член на РМС, а от 1940 г. и на БКП. От 25 юни 1944 г. е партизанин и командир на чета в партизански отряд „Васил Левски“. На 14 септември 1944 г. е назначен за помощник-командир на първи армейски инженерен полк[1]. Завършва средно реално образование. По-късно учи във Военната академия в София и Военната академия на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР[2]. В периода 1954 – 1963 г. е председател на ПФК ЦСКА (София)[3]. След това е назначен за началник-щаб на ПВО и ВВС. От същата година е генерал-майор[4], а от 1969 г. е генерал-лейтенант[5]. На 25 март 1969 г. е награден с орден „Народна република България“ – I степен[6], Герой на социалистическия труд със златна звезда и орден „Георги Димитров“ (Указ№ 374 на Държавния съвет на НРБ от 1989)[7]. От януари 1971 г. е заместник-началник на Генералния щаб. През 2019 г. е награден с Награден знак „За достойнство и чест“ – първи вариант[8].

Източници[редактиране | редактиране на кода]