Петко Войков
| Петко Войков | |
| български революционер | |
| Роден |
1883 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Петко Димитров Войков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Петко Войков е роден през 1883 година[2] в Малко Търново, тогава в Османската империя, днес в България. В 1900 година влиза във ВМОРО и в образуваното в градчето стрелково дружество. В 1903 година става нелегален и действа с четата на Михаил Герджиков. На конгреса на Петрова нива е разпределен в Цикнихорския район. Участва в Илинденско-Преображенското въстание. След разделянето на смъртните дружини на четири, една от четите с 35 души му е дадена за ръководство.[1]
На 25 февруари 1943 година, като жител на Бургас, подава молба за народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 45.
- ↑ Към 25 февруари 1943 година е на 60 години.
