Петко Бочаров
| Петко Бочаров | |
| български журналист и преводач | |
 На премиерата на книгата си „Лица и съдби от три Българии“, 4 ноември 2010 | |
| Роден |
19 февруари 1919 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет |
| Петко Бочаров в Общомедия | |
Петко Димитров Бочаров е български преводач и журналист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Той е роден на 19 февруари 1919 г. в София. Завършва Американския колеж, а след това право в Софийския университет.
От 1952 г. работи в Българската телеграфна агенция, първоначално като преводач от английски език, а впоследствие достига до длъжността заместник главен редактор. През 1983 г. се пенсионира. Между 1981 и 1993 г. участва с новини и коментари във „Всяка неделя“. Има редовни рубрики по БНТ в програмата „ТВ око“, в радио „Свободна Европа“ и в „Deutsche Welle“. На 23 февруари 1992 г. в предаването „ТВ око“ произнася фразата „Да, ама не!“, с която става още по-известен.
През 1948 г. е осъден за даване на подкуп на следовател, който разследва брат му. Излежава присъдата, работи в рудник „Куциян“ в Перник. Между 1946 и 1982 година Петко Бочаров е агент на Второ управление на Държавна сигурност.[1] Той е сред малкото публични фигури, сътрудничили на Държавна сигурност, които признават предварително и се извиняват за този факт.[2]
Петко Бочаров има син от първата си съпруга, която умира през 1978 г.
През 2010 г. публикува своите автобиографични книги – „Картини от три Българии“ и „Лица и съдби от три Българии“.
Преводи
[редактиране | редактиране на кода]- Карл Сандбърг, Приказки за страната Алабашия, Народна младеж, София, 1967.
- Кърт Вонегът, Котешка люлка. Закуска за шампиони, Отечествен фронт, София, 1977.
- Пиерс Пол Рийд, Един женен мъж, Народна култура, София, 1981.
- Стъдс Търкъл, Добрата война, Партиздат, София, 1988.
- Арманд Хамър, Свидетел на историята, Партиздат, София, 1989.
- Стивън Картър, Цивилизованото поведение. Обноски, морал и поведение на демокрацията, ИК „Слънце“, София, 2002.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Решение №111 от 17 февруари 2010 г. – печатни издания // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2010. Архивиран от оригинала на 2010-02-20. Посетен на 17 февруари 2009 г.
- ↑ Делийска, Аделина. Методи Андреев: Користта изяде главите на журналистите агенти // Новинар, 3 декември 2008. Архивиран от оригинала на 2012-09-07. Посетен на 7 септември 2012 г.
- ↑ Почина журналистът Петко Бочаров // dariknews.bg, 2 март 2016 г. Посетен на 2 март 2016 г.
- ↑ Почина журналистът Петко Бочаров // dnevnik.bg, 2 март 2016 г. Посетен на 2 март 2016 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
