Петер фон Аспелт
| Петер фон Аспелт | |
| архиепископ на Майнц | |
 Гробен паметник в катедралата на Майнц | |
| Роден |
1240 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Майнц, Федерална република Германия |
| Религия | Католическа църква[1] |
| Учил в | Болонски университет[2] Падуански университет[2] Парижки университет[2] |
| Управление | |
| Период | 1306 - 1320 |
| Други титли | епископ на Базел (1297 – 1306) |
| Петер фон Аспелт в Общомедия | |
Петер фон Аспелт (на немски: Peter von Aspelt; Peter von Aichspelt, Peter von Basel, Peter von Mainz; * ок. 1245, Аспелт, Люксембург; † 5 юни 1320, вер. в Майнц) е епископ на Базел (1297 – 1306) и от 1306 до смъртта си през 1320 г. архиепископ на Майнц.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]
Петер не е от благородническа фамилия и е син на служител на абатството „Св. Максимин“ в Трир. Той следва в Трир и след завършването става през 1280 г. свещеник.[3] Същата година става капелан и домашен лекар на крал Рудолф фон Хабсбург.
През 1289 г. Петер започва служба при крал Венцел II от Бохемия, на когото е канцлер или протонотар от 1296 до 1305 г. През 1304 г. е затворен близо до Улм от Албрехт от Австрия и граф Рудолф II фон Верденберг-Сарганс.[4]
През 1296 г. Петер е избран за епископ на Базел и през 1306 г. за архиепископ на Майнц от папа Климент V.
Под натиска на Петер фон Аспелт, архиепископ на Майнц, на 20 октомври 1314 г. е избран за римско-немски крал Лудвиг IV Баварски.
Петер умира на 5 юни 1320 г. и е погребан в катедралата на Майнц.[5]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Marianne Arens: Die Reichspolitik des Erzbischofs von Mainz Peter von Aspelt 1306 – 1320, Diss., Freiburg im Breisgau 1949.
- Andreas Beck: Der Untergang der Templer. Größter Justizmord des Mittelalters? Herder, Freiburg im Breisgau 2005, ISBN 3-451-05576-7.
- Karl Georg Bockenheimer: Peter von Aspelt, Erzbischof von Mainz. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 25, Duncker & Humblot, Leipzig 1887, S. 465 – 467.
- Stephanie Haarländer: Peter von Aspelt. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 20, Duncker & Humblot, Berlin 2001, ISBN 3-428-00201-6, S. 222 (Digitalisat).
- Friedrich Wilhelm Bautz (1975). "Aspelt (Aichspalt, Aichspalter oder Aspelter), Peter von". In Bautz, Friedrich Wilhelm. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL) 1. Hamm: Bautz. cols. 253 – 254
- Julius Heidemann: Peter von Aspelt als Kirchenfürst und Staatsmann: Ein Beitrag zur Geschichte Deutschlands im 13. und 14. Jahrhundert. Weidmann, Berlin 1875.
- Romain Jurot: Aspelt, Peter von[неработеща препратка], Швейцарски исторически лексикон.
- David Kirt: Peter von Aspelt (1240/45 – 1320) – Ein spätmittelalterlicher Kirchenfürst zwischen Luxemburg, Böhmen und dem Reich. Luxembourg 2013, ISBN 978-2-919884-24-7.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ aspelt // Посетен на 23 октомври 2020 г.
- ↑ а б в resource.database.rag-online.org
- ↑ Winfried Dotzauer: Die Geschichte des Nahe-Hunsrück Raumes, Franz Steiner Verlag, 2001, S. 195.
- ↑ Scott Brand: Graf Rudolf II. von Werdenberg-Sargans. Ein Leben geprägt von Familienzwist und Königstreue, S. 124 – 146.
- ↑ Aspelt, Peter von[неработеща препратка], Швейцарски исторически лексикон.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Diocese of Basel {Bâle, Basilea}/ Dioecesis Basileensis, catholic-hierarchy.org
- Diocese of Mainz/Dioecesis Moguntina, catholic-hierarchy.org