Песен за нибелунгите
Песен за нибелунгите | |
Das Nibelungenlied | |
Автор | неизвестен автор |
---|---|
Създаден | края XII – начало XIII век |
Оригинален език | висок среднонемски |
Жанр | епос |
Вид | поема |
Начало | Uns ist in alten mæren wunders vil geseit |
Песен за нибелунгите в Общомедия |
„Песен за нибелунгите“ (на немски: Nibelungenlied) е епическа поема, написана на висок среднонемски. В нейния сюжетен център лежи съдбата на драконоубиеца Зигфрид, убийството му и последвалото отмъщение на съпругата му Кримхилда. Поемата е базирана на предхристиянски старогермански сказания и легенди, които са битували в устната фолклорна традиция още в периода 4 – 6 век. В произведението се усещат исторически преживелици на различни германски племена, а известни паралели могат да се направят със скандинавските саги, „Еди“-те и др.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Поемата в различните си писмени форми е загубена към края на 16 век, но ръкописи, датирани не по-рано от 13 век, са открити отново през 18-и. Днес са познати 35 ръкописа на „Песен за нибелунгите“ и нейните варианти. 11 от тях са завършени. 24 ръкописа са открити във фрагментарно състояние, включително и един на холандски език. Текстът съдържа 2400 строфи, разделени на 39 авантюри. Заглавието, под което поемата е позната, е изведено от финала на един от трите основни варианта: „hie hât daz mære ein ende: daz ist der Nibelunge liet“ („тук историята свършва: това е песента за нибелунгите“). Някои от ръкописите се различават значително един от друг. Филолозите ги разпределят в три групи – „А“, „В“, „С“ ръкописи.
Авторство
[редактиране | редактиране на кода]Преобладаващите научни мнения предполагат, че „Песен за нибелунгите“ е написана от един анонимен поет, някъде между 1180 – 1210 г., в района между Пасау и Виена. Смята се, че творбата е дело на образован човек, най-вероятно представител на духовенството.
Въпросът за авторството на „Песен за нибелунгите“ има дълга и продължителна история в немското литературознание. Сред предположените имена са Конрад фон Фусесбрунен, Блигер фон Щайнах и Валтер фон дер Фогелвайде. Никоя от тези хипотези не е потвърдена и повечето от изследователите днес смятат проблема за неразрешим.
Историческа основа
[редактиране | редактиране на кода]В поемата се усеща влиянието на старогерманските сказания и легенди, възникнали още в периода на Великото преселение на народите. „Песен за нибелунгите“ е най-важният и най-завършеният художествен синтез на тези героично епически сюжетни мотиви.
Историческо ядро на поемата се отнася по време към събития, станали през германския миграционен период, и по-специално поражението на бургундите от римския военачалник Флавий Аеций с помощта на наемниците хуни през 436 г. Други възможни влияния са враждата между франкските кралици Брунхилда и Фредегонда от 6 век, както и брака на Атила с бургундската принцеса Хилдико през 456 г.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки че в началото на произведението авторът обещава и весели, и мрачни истории, „Песен за нибелунгите“ е трагична поема. Творбата се разделя условно на две части. В първата централни теми са женитбата на Зигфрид и Кримхилда, убийството на Зигфрид от Хаген и скриването на бургундското съкровище. Във втората част действието се гради около женитбата на Кримхилда с Етцел, плановете ѝ за отмъщение и битката между бургунди и хуни.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- „Нибелунгите“ („Die Nibelungen“, 1924), филм на Фриц Ланг, базиран на поемата
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nibelungenlied в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |