Перформативност

Перформативност e концепция, която е свързана с теорията на речевите актове (лингвистика, философия на езика)^[1]^[2], по отношение на прагматиката на езика, и по отношение на работата на Джон Остин. Става дума за така наречените „перформативни изказвания“.

Концепцията за перформативността е също използвана в науката и технологичните изследвания и в икономическата социология. Майкъл Калун предлага изучаването на перформативните аспекти в икономиката, тоест онази степен, в която икономическата наука играе важна роля не само като описваща глобалните пазари и икономика, но също и формирайки ги.

Други употреби на идеята за перформативност в социалните науки включват идеята на Джудит Бътлър за перформативност в нейния анализ на развитието на родовия пол (виж джендър перформативност), както и анализът ѝ върху политическата реч. Ив Козофски Седжуик описва куиър перформативността като продължаващ проект на трансформиране на начина, по който дефинираме и нарушаваме границите на идентичността.

Източници

↑ „колективен перформативен речеви акт“ в Ина Димитрова, Рефлексивността - епистемична добродетел или конститутивна кръговост на описания и реалност?^{[неработеща препратка]}, сп. Философски алтернативи, БАН, 1/2008
↑ „Стихията на тази речевост напира към делото и се обвързва с делото. Една от най-силните връзки действува във взаимната, трансформационност между констативи и перформативи.“, казва Никола Георгиев в Вик и мълчание в лириката на Ботев

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Performativity в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] „колективен перформативен речеви акт“ в Ина Димитрова, Рефлексивността - епистемична добродетел или конститутивна кръговост на описания и реалност?^{[неработеща препратка]}, сп. Философски алтернативи, БАН, 1/2008

[2] „Стихията на тази речевост напира към делото и се обвързва с делото. Една от най-силните връзки действува във взаимната, трансформационност между констативи и перформативи.“, казва Никола Георгиев в Вик и мълчание в лириката на Ботев

[1]

[2]