Перикле Папахаджи
| Перикле Папахаджи Pericle Papahagi | |
| румънски фолклорист | |
| Роден |
20 октомври 1872 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Букурещки университет |
Перикле Папахаджи (на румънски: Pericle Papahagi) е румънски учен - езиковед, етнограф и фолклорист, от арумънски произход, член-кореспондент на Румънската академия (1916).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Папахаджи е роден в 1872 година в голямото македонско влашко (арумънско) село Авдела, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Негов племенник е Таке Папахаджи. Учи в Авдела. Завършва Румънския лицей в Битоля в 1891 г.[1] Преподава в лицея от 1895 до 1898 година.[2] Участва в редакционния комитет на списание „Фръцилия“.[3] После учи в Букурещ и в Лайпцигския университет, където защитава докторат по филология. Преподава в Солун и Гюргево, а след това в гимназията в Силистра, на която е и директор.
Издава произведенията на Теодорос Кавалиотис, Константин Укута и Даниил Москополец. Публикува „Арумънска или македонорумънска граматика“ (Gramatica aromână sau macedoromână) на Михаил Бояджи (Бояджиу) и „Исторически изследвания на Балканския полуостров“ (Studii istorice asupra Peninsulei Balcanice) на Йоан Караджани. Всички тези редки творби са с голямо значение за румънското езикознание. Папахаджи се занимава с историята, географията, етнографията и фолклора на арумъните. Разширява и изследванията върху мъгленорумъните. Изследва балканската топонимия. Под егидата на Румънската академия публикува богат фолклорен материал, събран от почти всички региони, обитавани от арумъните.
Перикле Папахаджи е назначен за директор на местния лицей в Силистра по време на румънската власт в Южна Добруджа. В сътрудничество с Николае Бънеску създава и публикува колекция от печати от средновековния Дръстър. След възвръщането на Силистра към България през 1940 година тази колекция е евакуирана и днес се съхранява в Националния исторически музей на Румъния.[4]
Трудове
[редактиране | редактиране на кода]
- Din literatura poporană a aromânilor, 2 vol. (1900)
- Românii din Meglenia. Texte și gosar (1900)
- Meglenoromânii. Studiu etnografico-filologic, 2 vol. (1902)
- Graie aromâne (1905)
- Basme aromâne și glosar (1905)
- Papahagi, Pericle. Scriitori aromâni din sec. XVIII. București, Inst. de Arte Grafice „Carol Göbl“ S-sor Ion St. Rasidescu, 1909.
- Din trecutul cultural al aromânilor (1912)
- Poesia înstăinării la aromâni (1912)
- Numiri etnice la aromâni (1925)
- Urme românești în toponimia Peninsulei Balcanice (1925)
- Macedoromânuu sau aromânii (1927)
- "Un veac de poezie aromână", Hristu Cândroveanu 1985.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Arginteanu, Ion D. Raportul despre mersul liceului in curs de 25 de ani // Lumina (10 festival). Octombrie 1905. с. 303.
- ↑ Arginteanu, Ion D. Raportul despre mersul liceului in curs de 25 de ani // Lumina (10 festival). Octombrie 1905. с. 307.
- ↑ Pariza, Maria. Presa aromane in date, www.proiectavdhela.ro
- ↑ Иван Йорданов. "Византийската сфрагистика в България(1900-2010)". Исторически преглед 5-6:238. https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=12859 - Посетен на 04 януари 2023 г.
| Стефан Кудела | → | директор на Битолския румънски лицей (1895 – май 1897) |
→ | Йоан Чюли |
|
