Направо към съдържанието

Пенсионно осигуряване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Държавното обществено осигуряване събира месечни осигурителни вноски, които би следвало да се капитализират и по персонална партида с размера на отчисленията по осигурителните плащания

Пенсионното осигуряване е организирана форма на защита срещу възникването на определени социални рискове.

Обществено осигуряване

[редактиране | редактиране на кода]

Политикоикономическите основни модели за обществено осигуряване са 2 – либерален и държавен. Изграждането на втория модел е детерминирано от възникването на понятието за социална държава. Съществуват и т.нар. смесени модели, но това са по-скоро модификации между двата основни модела или такива с участието на трети пенсионносигурителни лица, примерно пенсионни фондове, корпорации или други субекти.

Пенсионните системи в света също се разделят най-общо на два модела – капиталопокриваща пенсионна система и разходопокривна, или солидарна. Тези модели имат различни модификации. Съществуват и смесени системи между двата модела.

Социалното осигуряване като форма за издръжка на нетрудоспособните лица води началото си от ХІХ век като клон на личното застраховане.

Канцлерът Ото фон Бисмарк е пионер в областта на държавното обществено осигуряване, въвеждайки за първи път държавна социалноосигурителна система в Германската империя през 1889 г. Добрият пример е последван от много европейски страни до края на 19 век.

Голямата депресия и Втората световна война принуждават редица либерални режими изповядващи т.нар. ценности на либералната демокрация да изградят държавен модел за обществено осигуряване. Най-съществения въпрос при въвеждането на този модел е за контрола върху публичните финанси. В САЩ президентът Барак Обама печели изборите обещавайки въвеждането на държавен модел на обществено осигуряване, която инициатива среща съпротивата на големите застрахователни дружества.

Теоретична основа на държавния модел за обществено осигуряване е концепцията за държава на благоденствието, а правна – социалната държава.

  • Кр. Марков, Записки по пенсионно право и пенсионно производство. Свищов, 1970.
  • Н. Константинов, Социално осигуряване в България. София, НОИ. 2001
  • П. Воденичаров, Социални грижи и привилегии за елита. Критика на социалната политика на тоталитарната българска държава. /Обществено подпомагане и социална работа в България. История, институции, идеологии, имена. Благоевград, 2005/.