Направо към съдържанието

Петър Фингаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Пенко Фингаров)
Петър Фингаров
български революционер
Роден
1868 г.
Починал
1930 г. (62 г.)

Петър Енчев Фингаров, известен като Пенко Кундурджията, е български революционер, комунист.[1][2]

Петър Фингаров е роден в 1868 година в крайно бедно семейство в село Стрелча, Османската империя.[1] Баща му Енчо Фингаров е един от ръководителите на Априлското въстание в Стрелча.[2] Петър Фингаров става член на Българската социалдемократическа партия в Пазарджик , където се намира под прякото влияние и ръководство на нейния основател Георги Стефанов Стойков (1864 – 1937). Включва се активно и в македоно-одринското освободително движение и участва в чети на ВМОРО.[1]

През 1907 година взима участие в основаването на първото в България Дружество за залесяване в град Копривщица и е сред неговите първи настоятели.[3]

Участва в Първата световна война и след демобилизацията в 1918 година[1] е сред основателите на група на Българската комунистическа партия в Стрелча и на учредителното събрание, станало в дома му, е избран единодушно за неин председател. В 1922 година БКП печели общинските избори в Стрелча и Фингаров става помощник-кмет на общината, като развива активна дейност. На следната 1923 година активно участва в Септемврийското въстание, за което е преследван от властите.[4]

Умира в 1930 година.[4]

В 1962 година, при тържественото честване на 40-годишнината от така наречената Стрелчанска комуна, Фингаров е награден посмъртно от Президиума на Народното събрание с орден „Народна свобода 1941 — 1944 година“ втора степен.[4]

  1. а б в г Бойчев, Яко. Величието на подвига. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1989. с. 33.
  2. а б Неделев, Михаил. Перото и пушката белязват живота на Ваня Волния // zname.info, 12 януари 2023. Посетен на 9 април 2024.
  3. Виларова, Райна. Залесяването в околностите на Копривщица от 1904 до 1944 година // Институт за исторически изследвания при БАН, 2023. с. 66 – 69. ISSN 0323-9748
  4. а б в Бойчев, Яко. Величието на подвига. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1989. с. 34.