Пенка Павлова
| Пенка Павлова | |
| българска певица | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 12 февруари 2020 г.
|
| Музикална кариера | |
| Стил | българска народна музика |
| Инструменти | вокал |
| Глас | мецосопран |
| Лейбъл | „Балкантон“, „Пайнер“ |
Пенка Павлова е българска народна певица от Тракийската фолклорна област.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Пенка Павлова е родена на 1 януари 1934 година в село Търговище, Сливенско, в семейство от народни музиканти. Вуйчо ѝ свирил на кавал, майка ѝ и баща ѝ всяка вечер пеели. Песента „Злато моме“ научава от грамофонна плоча, която е притежавало семейството ѝ. По-късно я чува изпълнена от гъдулар в село Кортен, после в Стара Загора – от възрастна певица, и от трите варианта се получава нейното изпълнение на „Злато моме“.
Пенка Павлова се омъжва в Стара Загора през 1953 година. Две години по-късно на новогодишно тържество приятели я канят да попее. Там е и акордеонистът Иван Шибилев. Изненадан от звучния ѝ глас, съпровожда пеенето ѝ, а после я кани в студиото на Радио „Стара Загора“. Първите си две песни Пенка Павлова записва с неговия акордеон, а следващите – с оркестър. Една година пее в местния народен ансамбъл, днес „Загоре“, но търси повече изяви, иска всяка вечер да е сред публика. Дванайсет години пътува с група „Наша песен“. Там са певци като Мита Стойчева, Георги Чилингиров, Радка Кушлева, Лалка Павлова. От тях се учила и проявила по-голям интерес към народната музика. Купува си магнетофон и с него записва песни от възрастни жени. Започва да пее и чужди песни – гръцки, турски, цигански и за тях си ушивала костюми. На сватби и панаири излиза с по осем костюма. Затова я наричали „сватбарска певица“.
Пенка Павлова натрупва опит в сватбарската музика с Първомайската, Леновската, Конушенската група и оркестър „Авлигите“ от Стара Загора. Като пътуваща артистка с „Наша песен“ от 1958 година, при всеки случай обогатява репертоара си с нови песни, които ѝ дават почитатели. Пяла е и в програмите на „Балкантурист“. Дълго време е работила с най-известните тракийски групи и оркестри. През 1966 година в Радио „Стара Загора“ записва песента „Търновска царица“, която я прави много известна, и за нея това е богат творчески период. Популярността ѝ стига чак в Америка – канят я да преподава българска народна музика в Лос Анджелис, където интересът към източно-европейския фолклор расте. Остава седем месеца там и може да продължи, но избира да се върне в България.
Носител е на орден „Кирил и Методий“ – I степен, „Златна лира“ от Съюза на музикалните дейци, както и на званието „Заслужил артист“.[1]
През 2014 г. е отличена с почетния знак „Златен век“ – печат на Симеон Велики от бившия министър на културата Петър Стоянович.[2]
Пенка Павлова не спира да пее народни песни, но се амбицирана да опитва различни неща. Явява се на конкурс за стара градска музика в Петрич и четири години се завръща само с първа награда. По съвет на академик Николай Кауфман, който е в журито на конкурса, събира песните си диска „Възраждане“.
Пенка Павлова има издадени две дългосвирещи плочи, записва и два компактдиска с народни („Злато моме“) и възрожденски песни („Възраждане“).
Записва много песни през годините, най-известните от които са „Злато моме“, „Първом, първом“, „Маринчице, гиздава девойко“, „Търновска царица“, „Драганин братец“ и „Отдавна ли си, момне ле, калугерица“. Във фонотеката на БНР има 178 песни.[3]
Умира на 12 февруари 2020 г.[4]
Дискография
[редактиране | редактиране на кода]Малки плочи
[редактиране | редактиране на кода]- „Магдалена Морарова“/ „Пенка Павлова“ (Балкантон – 5639)[5]
- „Покани Гендо, покани“, изп. Иван Пановски/ „Стани лудо, стани младо“, изп. Пенка Павлова (Балкантон – ВНК 2880)[6]
- „Пенка Павлова“ (Балкантон – ВНМ 6186)[7]
- „Български народни песни“ (Балкантон – ВНМ 6485)[8]
- 1967 – „Злато моме“/ „Мама Теньо дума“ (Балкантон – ВНК 2778)[9]
Дългосвирещи плочи
[редактиране | редактиране на кода]- 1975 – „Пенка Павлова. Тракийски народни песни“ (Балкантон – ВНА 1684)[10]
- 1982 – „Пенка Павлова“ (Балкантон – ВНА 10978)[11]
Аудиокасети
[редактиране | редактиране на кода]- 1995 – „Злато моме“ (Пайнер)[12]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Обложка на плочата „Пенка Павлова“ – ВНА 10978 (1982), balkanton.su
- ↑ Министър Петър Стоянович връчи наградите на изтъкнати творци по повод Деня на българската просвета и култура и славянската писменост, сайт на Министерството на културата, 20 май 2014 г.
- ↑ „Пенка Павлова запя „Злато моме“ на небесната сцена“, в. „Фолклорен хоризонт“, март 2020 г.
- ↑ Стара Загора се прощава с народната певица Пенка Павлова в неделя, БНР, Радио „Стара Загора“, 14 февруари 2020 г.
- ↑ „Магдалена Морарова“/ „Пенка Павлова изп. народни песни“ – 5639, balkanton.su
- ↑ „Покани гендо, покани“/ „Стани лудо, стани младо“ – ВНК 2880, balkanton.su
- ↑ „Пенка Павлова“ – ВНМ 6186, balkanton.su
- ↑ „Български народни песни“ – ВНМ 6485, balkanton.su
- ↑ „Злато моме“/ „Мама Теньо дума“, discogs.com
- ↑ „Пенка Павлова. Тракийски народни песни“ – ВНА 1684 (1975), balkanton.su
- ↑ „Пенка Павлова“ – ВНА 10978 (1982), balkanton.su
- ↑ „Злато моме“ (1995), discogs.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Народната музика е моят живот“ – певицата Пенка Павлова на 80 години, БНР, Радио България, автор: Валя Божинова, 24 януари 2014 г.
- Пенка Павлова - една от легендите на българския фолклор, БНТ, Иде нашенската музика, 30 септември 2017 г.
- Обложка на плочата „Пенка Павлова. Тракийски народни песни“ – ВНА 1684 (1975), balkanton.su
