Пенинско дефиле

Пенинско дефиле или Пенинско дефиле на река Дунаец (на полски Pieniński Przełom, Pieniński Przełom Dunajca) е проломът на река Дунаец през планинската верига Пенини (Pieniny Właściwe) с дължина около 8 км, намиращ се между Сромовце Нижне и Шчавица. В този си участък реката прави много живописни меандри, а скалите достигат около 300 м височина. Спускането в тази част на реката е атракция от европейска величина.^[1]

История

Най-старата информация за спускане с лодки из Пенинското дефиле е от 1589 и представлява полихромия в старата църква Кошченко. Спускане по река Дунаец представя и икона от XVII век, намираща се в Червения манастир. В първата половина на XIX плаването по дефилето придобива стопанско значение. В местността Харклова (Harklowa) докараните от татрите дървени трупи били правени на салове и по река Дунаец и Висла те стигали чак до Гданск, където били използвани за строеж на кораби.^[2]

От около 1840 спускането по Пенинското дефиле се превръща в туристическа атракция. Луция Раутенстраухова (Łucja Rautenstrauchowa) описва нощно спускане по реката с лодки еднодръвки през 1839. Направено е на слабата светлина на маслени лампи и една от лодките драматично се преобръща. По онова време пътници в лодките най-често са почиващи от Шчавица и гости на замъка в Неджица.^[3]

Спускане с лодка по Пенинското дефиле в наши дни

Спускането започва в Сромовце Вижне, където се намират специално пристанище и Павилион на Пенинския национален парк или в Сромовце Нижне и завършва в Шчавица. Продължителността на пътуването до Шчавица е средно 2 часа и половина, до Кошченко – около 2 часа и 45 минути. Разстоянието до Шчавица е 15 km, а до Кошченко – с 3,5 км повече.

Днес спускането се извършва не с нестабилни еднодръвки, а със стабилни канута, направени от дъски.^[4] Спускането по реката може да се извършва и с наето оборудване като каяци или понтони, а можете и да участвате и в рафтинг по река Дунаец.

Благодарение на Пенинския път, който води от Шчавица до Червения манастир, можете да разгледате дефилето и пеша или с колело. Пътят минава по продължението на десния бряг на Дунаец и почти изцяло се намира на словашка територия.

Описание не Пенинското дефиле

Скалните стени на дефилето са изградени предимно от т.нар пенински варовици. Това са бели варовикови скали, богати на останки от микроорганизми, образували се в по-дълбоките части на морето на границата на юра и креда и в ранната креда (преди около 145 – 120 милиона години).^[5]

Въпреки обширните научни изследвания, произходът не дефилето все още не е точно обяснен. Най-често се смята, че е антецедентно-структурен пролом: Пенините са се издигали толкова бавно, че извиващата се в меандри река е успяла да се всече в изграждащите се скали, като използва различната им податливост на ерозия (антецедентен пролом) и се адаптира към структурата на почвата (структурен пролом). Според друга теория голяма роля в създаването на пролома е изиграла регресивната ерозия на някои реки (пра-Дунаец), което означава, че може да се говори за пролом от регресивен тип. Предполага се, че проломът се е образувал от миоцена до плиоцена.^[6]

Източници

↑ Józef Nyka, Pieniny, wyd. IX, Latchorzew: Wyd. Trawers, 2006, ISBN 83-915859-4-8.
↑ B.A. Węglarz, Spacerkiem po starej Szczawnicy i Rusi Szlachtowskiej, Pruszków: Wyd. diecezjalne i drukarnia w Sandomierzu, 2011, ISBN 978-83-62460-17-5.
↑ Ryszard Remiszewski, Początki krajoznawstwa Pienin, wątki i refleksje, „Pieniny – przyroda i człowiek”, 1, 1992, s. 29, ISSN 1230-5751.
↑ B.A. Węglarz, Spacerkiem po starej Szczawnicy i Rusi Szlachtowskiej, Pruszków: Wyd. diecezjalne i drukarnia w Sandomierzu, 2011, ISBN 978-83-62460-17-5.
↑ Krzysztof Birkenmajer, Przełom Dunajca w Pieninach – fenomen geologiczny, „Pieniny – przyroda i człowiek”, 9, 2006, s. 9–22, ISSN 1230-5751.
↑ Krzysztof Birkenmajer, Przełom Dunajca w Pieninach – fenomen geologiczny, „Pieniny – przyroda i człowiek”, 9, 2006, s. 9–22, ISSN 1230-5751.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pieniński Przełom Dunajca в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Józef Nyka, Pieniny, wyd. IX, Latchorzew: Wyd. Trawers, 2006, ISBN 83-915859-4-8.

[2] B.A. Węglarz, Spacerkiem po starej Szczawnicy i Rusi Szlachtowskiej, Pruszków: Wyd. diecezjalne i drukarnia w Sandomierzu, 2011, ISBN 978-83-62460-17-5.

[3] Ryszard Remiszewski, Początki krajoznawstwa Pienin, wątki i refleksje, „Pieniny – przyroda i człowiek”, 1, 1992, s. 29, ISSN 1230-5751.

[4] B.A. Węglarz, Spacerkiem po starej Szczawnicy i Rusi Szlachtowskiej, Pruszków: Wyd. diecezjalne i drukarnia w Sandomierzu, 2011, ISBN 978-83-62460-17-5.

[5] Krzysztof Birkenmajer, Przełom Dunajca w Pieninach – fenomen geologiczny, „Pieniny – przyroda i człowiek”, 9, 2006, s. 9–22, ISSN 1230-5751.

[6] Krzysztof Birkenmajer, Przełom Dunajca w Pieninach – fenomen geologiczny, „Pieniny – przyroda i człowiek”, 9, 2006, s. 9–22, ISSN 1230-5751.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]