Пащел де ната
| Пащел де ната | |
 | |
| Вид | десерт |
|---|---|
| Друго име | Пащел де Белем |
| Произход |  Португалия |
| Създател | монашество на Манастира Жеронимуш |
| Основни съставки | жълтъци |
| Калории | ок. 300 на 100 грама |
| Пащел де ната в Общомедия | |
Пащел де ната (на португалски: pastel de nata [pɐʃˈtɛl dɨ ˈnatɐ]; мн. ч. pastéis de nata [/pɐʃˈtejʃ/ dɨ ˈnatɐ]) е португалски сладкиш с яйчен крем, който по желание се поръсва с канела.[1] Извън Португалия е особено популярен в други части на Западна Европа, Азия и бивши португалски колонии, като Бразилия, Мозамбик, Макао, Гоа и Източен Тимор. Макаоската версия е приета от KFC и се предлага в региони като континентален Китай, Хонконг, Тайван, Тайланд и Сингапур. В Индонезия този сладкиш е особено популярен в Кампунг Тугу, Джакарта – културно португалски анклав.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Сладкишите пащеиш де ната са вдъхновени от оригиналната рецепта на пащеиш де Белем, създадена преди XVIII век от католически монаси в манастира Жеронимуш в енорията „Света Мария от Витлеем“ в Лисабон.[3] По онова време в манастирите и конвентите се използват големи количества белтъци за колосване на дрехи, като например религиозните одежди на монасите и монахините. Останалите жълтъци често се използват за приготвяне на сладкиши и десерти, което довежда до разпространението на разнообразни рецепти за сладкарски изделия в цялата страна.
След Либералната революция от 1820 и разпускането на религиозните ордени и закриването на много манастири и конвенти, монасите започват да продават пащеиш де ната в близка захарна рафинерия, за да осигурят приходи. През 1834 г. манастирът е закрит, а рецептата продадена на захарната рафинерия, чиито собственици през 1837 г. открили Fábrica de Pastéis de Belém. Потомците им продължават да управляват бизнеса и до днес.[4]
От откриването на Fábrica de Pastéis de Belém оригиналната рецепта, която вдъхновява различните варианти на Пащел де ната, се пази в тайна стая. Затова Fábrica de Pastéis de Belém е единственото място в света, което произвежда оригиналния сладкиш, вдъхновил многобройните вариации, известни като „пащеиш де ната“. Магазинът се намира само на три минути пеша от манастира Жеронимуш.
През 2009 г. The Guardian включва пащеиш де Белем сред 50-те „най-добри неща за ядене“ в света. През 2011 г., след резултати от публично гласуване, този сладкиш е обявен за едно от Седемте чудеса на португалската гастрономия, което допълнително затвърждава статута му като едно от най-популярните национални ястия на Португалия.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Julian Baggini (18.012.2015). "Custard tart fight: can the British version ever compete with Portugal's pastéis de nata?". The Guardian. (на английски)
- ↑ "3 KUDAPAN KHAS JAKARTA HASIL AKULTURASI BUDAYA". infobudaya.net (in Indonesian). 2017-09-18. (на индонезийски)
- ↑ Santos, Nina (26.02.2017). "A Brief Introduction to Pastel De Nata, Portuguese Custard Tarts". Culture Trip. (на английски)
- ↑ 175 anos de pastéis de Belém [175 years of pasteléis de Belém] // Correio da Manhã. 12 август 2012. (на португалски)