Паун Иванов
| Паун Иванов | |
| български революционер | |
| Роден |
1876 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Паун Атанасов Иванов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Иванов е роден в 1876 година[2] в кочанското село Саса, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. В 1900 година влиза във ВМОРО и до Балканската война в 1912 година е милиционер и четник в различни чети, навлизащи от България в Македония. Участва в голямото сражение с войска при откриването на четата на поручик Панчо Константинов в 1904 година.[3]
След Първата световна война, от 1918 година до 1927 година е легален деец на възстановената ВМРО в Кралството на сърби, хървати и словенци. Действа като куриер, като пренася поща и храни и превежда четите на Организацията през границата с Царство България. В 1927 година властите научават за революционната му дейност и той бяга в Свободна България. Продължава да бъде презграничен куриер и четник. Действа с Владо Черноземски, с когото участва в сражение с югославски части. По-късно се прехвърля в четата на Евтим Полски. Занимава се с революционна дейност по собствените му думи до „освобождението и обединението“ на Македония с Царство България в 1941 година.[3]
На 20 март 1943 година, като жител на Саса, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 32.
- ↑ Към 20 март 1943 година е на 67 години.
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 33.
