Патронник

Патронник – участък от канала на ствола, в който се поставя патрона. По своята форма и размер съответства на гилзата. С останалия канал на ствола се съединява посредством куршумния вход (куршумно легло), необходим (в нарезното оръжие) за плавно врязване на куршума в нарезите.

История

Патронника е развитие на зарядната камера, в която се поставял барутния заряд в дулнозарядното оръжие. В артилерията аналогичната по предназначение част на ствола се нарича камера (на английски: chamber). При някои средневековни оръдия (например, бомбардата) зарядната камера може да е сменяема, а при изстрел се притиска към затворния срез на ствола с клин, винт или ръчка. След широкото въвеждане на задното пълнене с унитарни патрони, в задната част на ствола започва да се прави ямка с гладки стенки за поставянето на патрона, наречено, съответно, патронник. В револвера ролята на патронник играят отворите на неговия барабан, също наричани и камети.

Устройство

Размерите на патронника се избират съответствени според размерите на патрона (гилзата), с цел свободно влизане на патрона в патронника при възможни отклонения от размерите в пределите на установени допуски, а също и замърсяване, запрашаване или гъста смазка по патроните. При това притискането на патрона в патронника следва да е такова, че да осигурява надеждна обтурация (да не се допуска преминаване на барутните газове в промеждутъка между стенките на гилзата и патронника) и в същото време да не се допуска раздуване или разкъсване на гилзата.

Понякога на стените на патронника се правят разнообразни канали или насечка. Правите надлъжни канавки – т.нар. „канали на Ревели“ – съединяват канала на ствола с патронника и служат за подаване на част от барутните газове в пространството между гилзата и стените на патронника, като по този начин се облекчава екстракцията (извличането на гилзата от патронника след изстрел) и предотвратяват скъсването и. Като правило те се използват в оръжията с полусвободен затвор, където екстракцията става при голямо триене в патронника, което трябва да се намали, поради което и се използват каналите на Ревели. Спиралните канали или насечките на стените на патронника, обратно, служат за повишаване на триенето на гилзата в стените на патронника, забавяйки отварянето на затвора в системите със свободен затвор.

Начини за фиксация на патрона в патронника

За произвеждането на изстрела, гилзата на патрона следва да е фиксирана в патронника. Това се осъществява по няколко начина:

Фиксацията на патрона в патронника се осъществява с опора на удебелението на дъното (фланец, шапка) на гилзата в затворния срез на ствола. В този случай се осигурява здрава и надеждна фиксация, а гилзата и патронника може да имат големи допуски по дължина. Но удебеленията в дъното на гилзата изискват увеличение на напречните размери на целия възел, а следователно и на затвора, съответно растат габаритите и теглото на оръжието като цяло, а в затворната кутия (или в цевната кутия) трябва да се направи изрез за изхвъргача, което усложнява негото производство; освен това, увеличеното дъно на гилзата съществено затруднява проектирането на механизма за подаване на боеприпасите и (в ако има пълнител) съществено намалява боекомплекта в него.

Фиксацията на патрона в патронника се осъществява с опора предния срез на гилзата в ръб на патронника. Този способ се използва само при патрони с къси цилиндрични гилзи, използвани в пистолетите и картечните пистолети, тъй като фиксацията е слаба, поради малката площ на фиксиращите елементи.

Фиксацията на патрона в патронника се осъществява с опора ската на гилза с бутилковидна форма в съответен скат на патронника. Този способ има достатъчно надеждна фиксация, но е пригоден само за патрони с бутилковидна гилза и изисква голяма точност при производство като на гилзите, така и на самия патронник.

Фиксацията на патрона в патронника се осъществява за счёт опора цилиндрично удебеление (пръстен, пояс) на дъното на гилзата, в канал (ложа) на патронника. Този способ се използва в системите голям калибър или за особено мощни стрелкови боеприпаси. Той осигурява много здрава и сигурна фиксация, но изисква използването на сложни и скъпи за производство гилзи със специални удебелени стени в дънната част, а също и на патронник със съответния увеличен размер на канала, което оскъпява и неговото производство.

Литература

Благонравов А. А. – Основы проектирования автоматического оружия. М.: Оборонгиз, 1940.
Кириллов В. М. – Основы устройства и проектирования стрелкового оружия. Пенза: Пензенское высшее артиллерийское инженерное училище, 1963.
Бабак Ф. К. – Основы стрелкового оружия. Спб.: Полигон, 2003.
Алферов В. В. – Конструкция и расчет автоматического оружия. Пенза, 1977 г.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Патронник“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.