Патрик О'Конъл
Патрик О'Конъл .svg){kind=small} Patrick O'Connell  | |||||||||
 | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Роден | Па́трик Джо́узеф О’Ко́нъл 8 март 1887 | ||||||||
| Починал | 27 февруари 1959 (на 81 г.) | ||||||||
| Ръст | 173 см | ||||||||
| Пост | Полузащитник | ||||||||
| Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор² | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства и е актуална към 11 март 2023 г.. 2. Информацията е актуална към 11 март 2023 г.. | |||||||||
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
Па́трик Джо́узеф О’Ко́нъл (на испански: Patrick Joseph O'Connell; (8 март 1887 - 27 февруари 1959) роден в Дъблин, Обединено кралство Великобритания и Ирландия) е ирландски футболист, играе като полузащитник, впоследствие става треньор. В Испания получава прозвището Дон Патрисио. Наричат го също и спасителят на „Барселона“, тъй като помага на клуба да излезе от тежка финансова ситуация.
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Като футболист играе за Шефилд Уензди, а сетне и в Хъл Сити. През 1914-та преминава за 1000 паунда в Манчестър Юнайтед. Кариерата му на „Олд Трафорд“ не продължава дълго, заради избухването на Първата световна война. Той не отива на фронта, а работи във фабрика за боеприпаси в „Трафорд Парк“, където играе понякога за „Честърфийлд“, „Клаптън“, „Рочдейл“ и „Шефийлд Уензди“. Играе и за националния отбор на Ирландия, с който печели домашния шампионат на Великобритания през 1914 година. Той става първия ирландски футболист капитан на червените дяволи[2]
След края на войната решава да стане треньор. По това време е модерно британски треньори да водят клубове от северна Испания. През 1922 се озовава в Расинг Сантандер, като изоставя в Англия съпругата си и четерите си деца. Там той се влюбва в Елън, ирландка учеща децата на кралската фамилия на английски език и след като той овдовява, тя ще омъжва за него. След добри 7 години в Сантандер и спечелени 5 пъти регионалната лига, той се мести в близкия Реал Овиедо, но бързо влиза в конфликт с директорите заради налагането на един млад нападател на име Ланхара. Своевременно Ланхара става три пъти голмайстор на Ла Лига. След като вече е добре известен в страната, през 1931-ва получава предложение от втородивизионния севилски Реал Бетис. През 1932 печели с отбора Сегунда дивисион, а през следващите два сезона заема пето и четвърто място в Примера. Сезон 1934/35 става най-великия в историята на „Бетис“, в който до последно те се борят с „Реал Мадрид“. „Бетис“ става шампион в последния кръг след победата си с 5:0 срещу „Овиедо“. След този сензационен успех „Дон Патрисио“ получава оферта на която не може да откаже, тази на Барселона През юни 1936 на власт идва Франко. По това време Конъл е на почивка и получава телеграма в която е известен, че не може да бъде повече треньор на Барса. Той все пак се завръща в града и продължава да помага на клуба по всякакъв начин, дори на практика спасява „Барселона“ от фалит, благодарение на едно турне в Мексико и САЩ, като печалбата от него е депозирана в Парижка банка, за да не бъде пипната от хунтата и Франко. През 1939 режимът го принуждава да напусне страната и да се завърне в Корк, Ирландия заедно със съпругата си Елън. След края на войната през 1940 се завръща в Испания и поема отново „Бетис“, въпреки финансовите трудности успява да върне тима в елита. Въпреки това той става треньор на градския съперник Севиля, което никак не радва привържениците на противника. [3]
През 1949 решава да се пенсионира но остава да живее в Севиля. През 1954-та организира приятелски благотворителен мач между „Бетис“ и „Севиля“ с цел събиране на пари за лечение на съпругата му.
След това те се местят в Лондон, където Елън разбира за предишната му жена и децата му и го напуска. Умира от пневмония, изоставен и алкохолик на 71 години в квартал Сейнт Панкрас.[4]. Погребан в католическото гробище „Сейнт Мери“ в Кенсал Грийн.
Има място в залата на славата на Барселона.
Успехи (като футболист)
[редактиране | редактиране на кода]
Шампион в домашния шампионат на Великобритания (1): 1914
Успехи (като треньор)
[редактиране | редактиране на кода]- Победител шампионата на Кантабрия (5): 1923/24, 1924/25, 1925/26, 1926/27, 1928/29
- Шампион на Испания (1): 1934/35
- Победител в Сегунда (1): 1931/32
- Победител в Средиземноморската лига (1): 1937
- Победител в шампионата на Каталония (2): 1935/36, 1937/38
Финалист в Купата на Испания (1): 1936
- Вицешампион на Испания (1): 1942/43
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Jcd. Pat "Don Patricio" O'Connell // 23 February 2008. Посетен на 23 September 2022.
- ↑ Irish Footballers : Manchester United : players from Republic of Ireland & Northern Ireland : Played for Man Utd // Посетен на 23 September 2022.
- ↑ „Позабравената връзка между Бетис и Юнайтед“, в-к Телеграф Мач, бр. 66, 9 варт 2023 г.
- ↑ Шаблон:Lien web
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Профил на футболиста в MUFCInfo.com
- Pat "Don Patricio" O'Connell в nifootball.blogspot.com
- La increíble Liga de Mr. O'Connell в El País
- The Ballad of Patrick O'Connell в web.archive.org
- Профил на футболиста Архив на оригинала от 2011-09-11 в Wayback Machine. във fcbarcelona.com