Пасхалис Цянгас
| Пасхалис Цянгас Πασχάλης Τσιάγκας | |
| гръцки духовник и революционер | |
 | |
| Роден |
1873 г.
|
|---|---|
| Починал | 24 февруари 1907 г.
|
| Религия | православие |
Пасхалис Цянгас, известен като капитан Андруцос (на гръцки: Πασχάλης Τσιάγκας, Kαπετάν Ανδρούτσος), e гъркомански капитан на гръцка андартска чета в Македония, свещеник на Вселенската патриаршия.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Цянгас е роден в 1873 година в българското гъркоманско село Сякавец. Баща му Ангел е андартски четник. Пасхалис става свещеник и ревностно застава на патриаршеска страна. На 15 септември 1905 година българи правят опит да го убият, но Цянгас се спасява в Орляк, където уведомява турската полиция и тя разпръсква българската чета и открива тайна кореспонденция на българския комитет, в която са осъдени на смърт гръцкият консул, митрополитът и много гръцки първенци в Сяр. Таската Серски пише „брадва за доктор Янис, молив за гръцкия консул и нож за гръцкия владика“.[2]
Семейството на Цянгас се изселва в Сяр, където Пасхалис става свещеник в църквата „Свети Пантелеймон“. Не можейки да го убият, българите открадват добитъка му и унищожават реколтата му. На 4 октомври 1906 година при нападение над къщата му са убити майка му и баща му, а къщата му е подпалена. Братята му и Пасхалис, получил тежки изгаряния, успяват да се спасят през покрива, но съпругата му изгаря. След това Цянгас подава оставка като свещеник и под псевдонима капитан Андруцос оглавява собствена чета, която действа в района на Нигрита и Долна Джумая.[3][4]
На 23 февруари 1907 година отсяда в Нигослав в дома на свещеника Митридзикис. Предаден е на властите и сутринта на 24 февруари селото е обкръжено от османски части и башибозук. Цянгас се опитва от къща на къща да стигне до реката, но не успява[3] и загива в сражението заедно с Христос Куцукис, Кицос Стафаниотис и Георгиос Цулас. Турците дават 14 убити. Трупът му е разчленен.[5][6] Името му носи улица в Сяр.[7][8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Καπετάν Ανδρούτσος, ο δικός μας ήρωας // Λιβαδοχώρι. Архивиран от оригинала на 2020-10-29. Посетен на 24 септември 2020 г. (на гръцки)
- ↑ Παπακυριάκου, Κυριάκος. Ο Μακεδονικός αγώνας στο Νομό Σερρών. Σέρρες, 2012. σ. 140. Посетен на 17 октомври 2013 г.
- ↑ а б Παπακυριάκου, Κυριάκος. Ο Μακεδονικός αγώνας στο Νομό Σερρών. Σέρρες, 2012. σ. 141. Посетен на 17 октомври 2013 г.
- ↑ Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 5 декември 2014.
- ↑ Παπακυριάκου, Κυριάκος. Ο Μακεδονικός αγώνας στο Νομό Σερρών. Σέρρες, 2012. σ. 142. Посетен на 17 октомври 2013 г.
- ↑ Τσιάγκας Α. Πασχάλης (Kαπετάν Ανδρούτσος) (1873-1907)
- ↑ Χρηστίδης, Νικόλαος Χρ. Οι δρόμοι των Σερρών και η Ονοματολογία των. Σέρρες, Αφοι Χαραλαμπιδη Ο.Ε, 2012. σ. 171. Посетен на 4 юли 2014.
- ↑ Δήμος Σερρών
