Паско Янев

Паско Янев
	Паско Янев
български офицер
Роден	5 април 1917 г. Шестеово, Гърция
Починал	1989 г. (71 г.) София, България
Работил	военен деец • генерал-майор

Паско Петров Янев е български политик от Българската комунистическа партия, участник в комунистическата съпротива през Втората световна война, офицер (генерал-майор)^[1]^[2].

Биография

Роден е на 5 април 1917 г. в костурското българско село Шестеово, Гърция.^[2] Член е на Работническия младежки съюз от 1936 г., а на БКП (т.с.) – от 1937 г.^[2] Партизанин е в Габровско-севлиевски партизански отряд от юли 1942 година^[2] до 1944 година.^[1] Участва в Първата фаза на войната на България срещу Нацистка Германия като помощник-командир на Четвърти армейски артилерийски полк.^[2]^[3]

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. служи в Българската народна армия като достига чин генерал-майор. Към 1946 г. е помощник-командир по политическата подготовка на първи дивизионен артилерийски полк в Русе.^[4] През 1947 г. е началник на организационно-кадрова секция в политотдела на 2^-ра армия.^[2] Учи 10-месечен артилерийски курс във Висшата артилерийска школа през 1947 г. През 60-те години е заместник-председател на ЦК на ДОСО.

Автор е на мемоарната книга „Това не се забравя. Спомени“.^[5]

Отличия

1977 г. – награден е с орден „Народна република България“, I степен.^[6]

Бележки

↑ ^а ^б Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 206 – 207. Посетен на 25 август 2015. Архив на оригинала от 2019-10-24 в Wayback Machine.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е Решение № 218 от декември 1947 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП /к/ за одобряване кандидатурата на офицери за следване в съветски висши учебни заведения // Ф. 1Б, оп. 6, а.е. 384, стр. 5. Посетен на 25 август 2015.
↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 161
↑ ДС и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.)“, КРДОПБГДСРСБНА, 2014, с.166
↑ Янев, Паско. Това не се забравя: Спомени за антифашистката борба в Габровско-Севлиевския край. София, Партиздат, 1984.
↑ Указ № 477 от 5 април 1977 г. Обн. ДВ. бр. 35 от 3 май 1977 г.

[ГУАМС_473-1] а ^б Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 206 – 207. Посетен на 25 август 2015. Архив на оригинала от 2019-10-24 в Wayback Machine.

[Politburo(№218)-2] а ^б ^в ^г ^д ^е Решение № 218 от декември 1947 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП /к/ за одобряване кандидатурата на офицери за следване в съветски висши учебни заведения // Ф. 1Б, оп. 6, а.е. 384, стр. 5. Посетен на 25 август 2015.

[3] Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 161

[4] ДС и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.)“, КРДОПБГДСРСБНА, 2014, с.166

[5] Янев, Паско. Това не се забравя: Спомени за антифашистката борба в Габровско-Севлиевския край. София, Партиздат, 1984.

[6] Указ № 477 от 5 април 1977 г. Обн. ДВ. бр. 35 от 3 май 1977 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]