Паскал Калиманов
| Паскал Калиманов | |
| български революционер | |
| Роден |
1906 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Паскал Николов Калиманов, наричан Добролитски, Добролищки или Добролишки,[1] (на гръцки: Πασχάλη Νικόλωφ) е български революционер, един от ръководителите на Централния македонобългарски комитет, а по-късно комунистически партизанин, в годините на Втората световна война.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Паскал Калиманов е роден в костурското село Добролища в семейството на войводата Никола Добролитски. Негови братя са комунистът Митре Калиманов и Щерьо Калиманов.
След началото на окупацията на Гърция Паскал Калиманов създава чета за самозащита от 180 души от селата Добролища, Дреничево, Гръче и Радигоже. На 5 март 1943 година Добролища е нападнато от гръцки андарти, чиято цел е да убият Паскал Калиманов, но той забягва в Костур. Там заедно с Пандо Макриев, Кузо Добролитски, Никола Добролитски и Лука Дамянов влиза в ръководството на Централния македонобългарски комитет и правят опит да получат оръжие от българската войска в Битоля. Паскал Калиманов, Паскал Янакиев от Маняк и Костадин Иванов заминават за София, където се срещат с Богдан Филов, показват му знаме на българската чета от Илинденското въстание и настояват за спешна морална и материална подкрепа на комитета. В столицата провеждат още срещи и продължават да пропагандират дейността на комитета.[3]
Към 9 април е подвойвода на хрупищкия отряд на Македонобългарския комитет с войвода Никола Шестоваров, а след това самостоятелен с около 100 души чета.[4] През юли 1943 година Паскал Калиманов се присъединява към комунистическите партизани заедно с 16 негови другари, след което участва във формирането на Славяномакедонския народоосвободителен фронт.[5]
След 1944 година Паскал заедно с брат си Митре емигрира в Скопие. Там е задържан и разпитван от УДБа, а в края на 40-те е изселен или затворен.
Негова дъщеря е северномакедонската политичка Ягнула Куновска.[6]
Паскал Калиманов е герой в романа на Стоян Кочов „Наказание без вина“ (Казна без вина, 2001).[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 - 1946: политическа и военна история. София, Полиграф - Юг, 1999. с. 449.
- ↑ Христосков, Р. Бойните знамена на Костурския революционен район от Илинденско-Преображенското въстание // „Македонски преглед“ XVIII (3). София, МНИ, 2022. с. 132 - 134.
- ↑ Мичев, Добри. БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ДЕЛО В ЮГОЗАПАДНА МАКЕДОНИЯ (1941 – 1944 г.)
- ↑ Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 - 1946: политическа и военна история. София, Полиграф - Юг, 1999. с. 425, 429.
- ↑ Koliopoulos Plundered Loyalties, 1999, стр. 150-151
- ↑ Остана ли македонски деец кој Бугарите не стигнаа да го присвојат? , Плусинфо, 04.06.2022
- ↑ „РОМАН НА ГОДИНАТА“ НА „УТРИНСКИ ВЕСНИК“ - Казна без вина Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., в. Утрински весник, бр. 789, 16.10.2006
